Италиански професори икономисти коментират папската енциклика „Caritas in veritate”

Професори и доценти по икономика от различни римски и други университети участваха в конференция посветена на новата папска енциклика "Caritas in veritate", организирана от Бюрото за университетска пасторална дейност към Римския викарият. Целта на срещата бе търсенето на пътища за цялостното развитие на човека и общото благо, чрез икономиката. Леонардо Бекети, доцент по политическа икономика в римския университет „Tor Vergata”:

"Голямата революция на тази енциклика е да се разбере, че икономическата система работи по-добре и към цялостното развитие на човека, когато самия човек бъде признат внеговото богатство и комплексност. Тоест, същите неща които правят човека щастлив, са елементите за развитата икономика. Особено днес, икономиката зависи изключително от доверието, споделянето и качеството на личните отношения между икономистите. Всички фактори, допринасящи за развитието и цялостната реализация на човека са същите фактори, които допринасят за плодовитостта на икономиката. Папата говори за микро-финанси, фондове, етически банки и солидарност: смятам, че с това той отправя предизвикателство към учени и изследователи, за да подчертае ясно техните допирни точки и да изтъкне ограниченията. Но също така и признанието на всички ония, които конкретно в ежедневния живот демонстрират, че тази новост е възможна”.
 
Професор Луиджино Бруни, доцент по политическа икономика в миланския университет „Bicocca” и професор в университета “Sophia” на Движението на Фоколарите:

„Енцикликата е много важна, тъй като представлява крайъгълен камък в настоящия момент на размисъл за пазара, икономиката, финансите и обществения живот. Никога досега пазарът не е бил възвисяван като единствена форма на свободни и граждански отношения. Някои други обаче, го виждат като място за уронване на гражданските ценности и корумпиращо морала. Линията на Папата последователно следва християнския хуманизъм, с традициите на гражданската икономика, която вижда пазара като място за обществен живот и както всички други области приема чертите на хората, които го обитават. Всъщност, най-много в еникликата ме впечатли призива към единството на живота. Към дихотомията, оставена ни от дръвните гърци за тяло и душа, духовен и материален живот, днес се прибавя даряването и пазара, безвъзмездието и икономиката. Първите редове на енцикликата започват именно така: „Любовта вдъхновява участието в развитието, в икономиката и в политиката”. Това е изключително, тъй като се унифицира икономиката и гражданския аспект с духовното и хуманистиката. Папата ни казва: човешката пълнота може да се живее като християни в семейството, общността и духовния живот , но със същата любов може изцяло да се участва и в политиката и икономиката”.

Независимо,че енцикликата Caritas in veritate е посветена на социални теми, тя предлага в действителност и главното антропологично предизвикателство на вероучителстването на Бенедикт ХVІ: човекът самосъздал ли се е или зависи от Бог? Папата ни предупреждава, че в икономиката, както в биоетиката, решенията за проблемите на човечеството не могат да бъдат само технически, а трябва да се съобразяват с нуждите на личността, надарена с тяло и душа. Една друга стъпка към преодоляването на конфликта между вяра и разум, но също така и едно предизвикателство за лаичната мисъл. Това обяснява Стефано Семпличи, професор по социална етика в университета Тор Вергата в Рим:

"Повтаряйки и осъвременявайки голямото вероучителстване на Populorum Progressio, Бенедикт ХVІ се спира на големите принципи, но също и на големите противоречия, които са свързани с икономическото развитие и с регулирането на пазара. Всички тези теми обаче трябва да бъдат включени във водещата мисъл на Бенедикт ХVІ, т.е. антропологичния въпрос. Бенедикт ХVІ повтаря още веднъж, че не съществува икономическа дейност насочена само към максимализирането на един параметър, като например печалбата. Това е все едно, че Папата казва: внимавайте и не мислете, че съществува едно измерение на човешкото – независимо колко е важно и значително като това в което човекът е ангажиран за да удовлетворява своите съществени нужди, за да съхранява и увеличава своите интереси, т.е. икономиката – което само е способно да разреши проблема на човека в неговата цялост. Следователно, въпросът остава коренно етичен и затова неотменимо се преплита с тази програма, на която Бенедикт ХVІ посвети енергия и сили още от началото на своя понтификат, т.е. биоетическия въпрос. Защото там, където е замесен животът – в неговото състояние на голяма слабост, в началото и в края на живота – там е замесена стойността, която ние признаваме на човека и на неговото достойнство".