За едно по-справедливо разпределение на земята

Във връзка с последния юбилей през 2000 година бе изнесен документ от особена важност и актуалност, който касае незаконното присвояване на земи и концентриране около обширните и необработени пасища. Това води до огромни несправедливости и подтискане на развитието на цели народи.

В горепосоченият документ се отбелязват скандални ситуации, почти във всички континенти, засягащи собствеността и използването на земите. Често те са разпределени между малък брой хора, подкрепени от закона, привилегировани при вземането на кредити, при износа, а от друга страна многобройни малки собственици са ощетени по всякакъв начин и често прогонвани от техните земи от компании, които забогатяват за тяхна сметка.


Едни от най-сериозните случаи се отнасят до Латинска Америка, но не по-малко драматична е ситуацията в Африка и Средния Изток, в Югоизточна Азия и далечния Изток. Сякаш са писани днес думите произнесени от Исак, който казва:”Тежко на онези, които добавят до къщата къща, а до нивата нива”(5,8), а пророк Михей казва (2,2): ”Жадни са за земи и си ги присвояват, за къщи и си ги вземат, така мачкат хората и техните домове, собствениците и техните наследства ”.

Земята принадлежи на Бог и на всички Негови синове. Социалната доктрина на църквата се базира на библейската основа – Земята е на Бог, който я дарява на всички свои синове – правото на нейните плодове е естествено и универсално право, следователно осъжда ограбването на малките производители и на народите, лишени от техните земи.

Тук е мястото да споменем аграрната реформа и ролята на жените, които са главната мярка за развитие. Естествено, мерките, които трябва да бъдат взети не се отнасят само до иземването, разделянето и преразпределението на земята. Това е първата част от програмата, която трябва да бъде придружена от развитието на инфраструктурите, на образованието, на търговията и на социалните услуги.


Говорейки за реституцията на отнетите земи не може да не споменем случая със земите на индианците в Оаксака (Мексико) и изказването, което бе направил папа Йоан Павел ІІ в тази връзка:”Обръщам се към Вас отговорници на големите народи, към Вас управляваща класа, които понякога държите непродуктивни земите и криете хляба от семействата, които имат нужда. Човешкото съзнание, съзнанието на народите, вика на бедните и преди всичко гласа на бог, гласът на църквата, повтарят заедно с мен: не е справедливо, не е човешко, не е християнски да продължават да съществуват някои ситуации, които са явни и несправедливи. Необходимо е да се вземат конкретни и ефикасни мерки на местно, национално и международно ниво според линиите отбелязани в енцикликата Mater et magistra. Ясно е, че онези, които трябва да сътрудничат най-вече са онези, които имат най-много власт”.

След казаното до тук би било правилно да си дадем сметка за направените в миналото грешки, и както отново каза папа Йоан Павел ІІ да „престанем с този начин на мислене и действия, които са чисто и просто скандални”.

Документът за 2000 Юбилейна година от раждането на Христос завършва с думите: „нека кажем стига на многобройните индивидуални и социални грехове”, които пораждат „едни от най-болезнените сценарии, в чиито написване участват и много християни, с което те също са отговорни за тежките форми на несправедливост и социално отхвърляне”. Само Божията светлина е в състояние да освети и поведе по този труден път.
Венета Ненкова