В очакване на икуменическата среща в Кипър. Кардинал Каспер: Приматът на Римския епископ заема централно място в диалога с православните

Понтификатът на Бенедикт ХVІ, който бе приет с ентусиазъм от Православните църкви, заради неговите познания върху богословието на Църковните отци, е решителен за положителният развой в икуменическия диалог. Това е потвърдил кард. Валтер Каспер, председател на Папския Съвет за насърчаване на християнското единение, по време на провелата се във Виена среща по инициатива на австрийския ахридиоцез и фондация “Pro Oriente”. На срещата, информира Ватиканският официоз Осерваторе Романо, германският кардинал се спрял на диалога между Изтока и Запада и след като е разгледал историческите причини довели до разделението, е посочил положените усилия за сближаването на католиците и православните. Между тях са както многобройните официални и неофициални разговори в Константинопол и Москва, така и размяната на взаимни посещения. Кардинал Каспер е отбелязал положителния развой през последните години. След разговорите в Рим през 2005 г., диалогът бе подновен в Белград през 2006 г. и продължи в Равена през 2008 г. Следващата среща ще се проведе от 16 до 23 октомври т.г. на остров Кипър.


"Въпреки че гостоприемството в седалищата на предишните срещи бе изключително – посочва председателя на Ватиканското ведомство за икуменизма пред страниците на ежедневника – този нов втори етап от диалога не бе лишен от трудни моменти; достатъчно е да се припомни разцеплението, именно в Равена, между Руската и Естонската Православна църква. Но от този адриатически град – прибавя кардинала – бе публикуван един много важен документ върху „църковните и каноничните последствия на сакраменталната същност на Църквата”, базирайки се на „църковното общение, съборността и авторитета”. Според кард. Каспер, голяма заслуга за настоящата ситуация трябва да се препише на Пергамския митрополит Йоан Зизулас, който е един от най-видните съвременни богослови в Гръцката Православна църква.


В своето изказване, отбелязва вестника, кард. Каспер обърна особено внимание на въпроса за първенството (примата) на Епископа на Рим. За този въпрос говори също и Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията от 27 юни с делегацията от Константинополската Вселенска Патриаршия, която всяка година присъства на тържествените чествания в Рим по повод празника на Светите Апостоли Петър и Павел.


Тази година делегацията бе водена от гръко-православният митрополит на Франция Емануил, директор на Бюрото на Константинополската патриаршия при европейските структури в Брюксел. В нея взеха участие също и епископа на Синопе, Атенагорас, помощник на белгийския митрополит и дякон Йоаким Билис от патриаршеското седалище във Фенер. При тази среща Бенедикт ХVІ изрази своето доверие в „успеха на работата на смесената международна Комисия за богословския диалог между православни и католици”, която ще се събере през есента в Кипър, за да разгледа една ключова тема за отношенията между Изтока и Запада: „ролята на Епископа на Рим в общението на Църквата през първото хилядолетие”.


Освен това, документа от Равена, признава че „Църквата е действаща на поместно, регионално и универсално ниво и че всяко едно от тези нива, следователно и универсалното, се нуждае от един Примат т.е. от един protos (от гр. първи). Този protos на унниверсално ниво е естествено Епископа на Рим”. От своя страна, католиците са единодушни че принципа на първенството е свързан винаги със синодалността, отбелязва кардинала. Като последствие от това се разкрива като решаващ спорния въпрос за „ролята на Епископа на Рим в универсалната Църква през първото хилядолетие”, който ще е в центъра на дебатите през следващата среща. „По принцип днес съществува следният начин на мислене: това което ни свързва е първото хилядолетие, следователно трябва да се върнем в него”, отбелязва кардинала. Но това изглежда твърде „лесно разрешение”, защото едно хилядолетие е твърде дълъг период и могат да се установят множество развития, а от друга страна защото съществуват различни начини на прочит и тълкуване на първото хилядолетие в Изтока и Запада. Разбира се „идеята за един примат на Епископа на Рим е обща”; но „на въпроса за неговото конкретното значение, отговорите са били е все още са твърде многообразни”. Докато на Запад, предимно през V век с Лъв Велики, се е преподавала пълната доктрина за примата, това не е съществувало, с някой малки изключение, в учението на отците от Източната църква. Въпреки това, отбелязва кардинала, са съществували „строители на мостове, като Максим Изповедника (580-662), който е бил посредник в спора за Монотелитството (Според него Христос има две природи, но само една воля и едно действие или енергия. Обявено е за ерес на Шестия Вселенски Събор през 680-681 г. в Константинопол) между Рим и Константинопол.


Заключението на кард. Каспер е, че все още съществуват много неразрешени въпроси и че „никой не може да очаква всички те да бъдат разрешени в Кипър. Във второто хилядолетие отделното развитие на двете Църкви, съществувало до времето на двата Ватикански събора, все още се издига като една огромна планина между нас”, предупреждава кардинал Каспер. Именно от тук се поражда хипотезата да се намери една форма за упражняване на примата, както посочи Йоан Павел ІІ в Енцикликата Ut unum sint от 1995 г., която да е приемлива и за двете страни и да изразява същността на догмата. Тази хипотеза потвърди и Бенедикт ХVІ по време на своето посещение в Истанбул през 2006 г.

Междувременно, Светият Синод на БПЦ вече обяви, че "намира за неуместно участието на БПЦ в тази среща", което обяви на своето редовно заседание на 8 юли 2009 г. след обстоен анализ на досегашните конференции и срещи между Православната и Католическата църкви. Мотивировката е че "проведените богословски диалози между православни и римокатолици не са довели и до минимално приближаване на римокатолическата догматика до православната вероизповед".