Първата папска енциклика в епохата на глобализацията

“Caritas in veritate” е социален документ и първата енциклика за обстановката в света в епохата на глобализацията. Но същевременно и задълбочен богословски труд, чийто прочит не е лесен. Енцикликата посочва бързите промени в социалната и културната области и има смелостта да назове нещата с техните истински имена. Открито говори за последствията от унилатералното господство на икономиката и политиката, които много често приемат обратен знак за общото благо. Нещо повече, липсата на ценностна основа улеснява корупцията на властта и демонстрира пропастта между огромните възможности и реалните действия за развитието на населението, което увеличава безсилието на обществото и кризата на социалната тъкан.

Последните десетилетия показват скъсване на връзката с културното послание от миналото, а за много християнския език вече не е видим носител на съдържание, което да бъде предмет на сериозно обсъждане. Тази енциклика обаче, съдържа в синтезиран вид мислите на Папата и опита на Църквата. Това е универсален синтез, тъй като засяга много различни ситуации и контексти в страни и контитенти. Отразява условията на икономическите механизми с тяхната силна страна, но също и с техните турдности и слабости. Също така и състоянието на международните организации в периода на глобализацията.

Новата енциклика не само е силен елемент за преодоляване на настоящата криза, а средство да се върви напред към един по-последователен и по-универсален начин в името на благото на всеки и на всички. Същевременно тя е предизвикателство, тъй като засята теми, които са в центъра на срещата Г-8, както и от последната апостолическа визита на Бенедикт ХVІ в Африка, която бе сведена от западните медии до въпроса за презервативите.

Много от наблюденията на Бенедикт ХVІ са неоспорими. Някои групи обаче, няма да приемат този документ, тъй като той изисква смелостта да се предприемат конкретни действия за новите проблеми, посочени от Бенедикт ХVІ. В енцикликата те не са малко. Например, в своята енциклика Centesimus annus Йоан Павел ІІ подчертава нуждата от система с три субекта: пазар, държава и гражданско общество. „В епохата на глобализацията – пише Бенедикт ХVІ - трябва да бъде променен начина да се гарантира конкретна и задълбочена форма на една демократична икономика. Солидарността или чувството за отговорност към всички, не може да бъде делегирана само на Държавата”(38). „Биномът пазар – Държава, разяжда социалността, докато солидарните икономически форми, които намират най-добра почва в гражданското общество без да се разполагат в него, създават социалност”(39). Ключовият проблем е отговорно да бъде чут и разбран гласа на Папата и на Църквата за ролята на човешкото достойнство. И се потвърди, че „социалният въпрос се е превърнал в антропологичен въпрос, тъй като включва не само зараждането на живота, но и неговата манипулация, чрез биотехнологиите в човешките ръце”. Към биотехнолигите се прибавя и пазара, както и мястото и правилата на големите международни компании, но също така значението на културата на населението и народите.

Много зависи от интелектуалната свежест, необходима за преоценка на модите в кулутурните модели на поведение, за ролята на Държавата в периода на глобализация, за възпитанието, за феномена на миграциите, за промяната на труда и безработицата с нейните последствия, за семействата, за живота на гражданското общество. Енцикликата засяга и синдикалната обстановка по света, икономическата архитекрутра и междунардните финанси, но в основата на всичко стои откритост към Абсолюта. ”Само един открит към Абсолюта хуманизъм, може да ни води в насърчаването и реализацията на социалните и граждански форми на живот – в сферата на структурите, институциите и културата на ethos - и ще ни спаси от опасността да се превърнем в пленници на модата на деня” (78).