Официално бе представена социалната енциклика на Бенедикт ХVІ “Caritas in veritate” („Любов в истината”)

Днес в препълнената от журналисти зала на Ватиканския пресцентър бе представена новата енциклика на Папа Бенедикт ХVІ “Caritas in veritate” („Любов в истината”). Тя е третата в понтификата на Папа Ратцингер и бе очаквана с огромен интерес, тъй като засяга глобализацията и важни социални въпроси. Модератор на пресконференцията бе отец Федерико Ламбарди, а папският документ илюстрираха кардинал Ренато Мартино и Пол Кордес, съответно председатели на Папския Съвет „Справедливост и мир” и „Cor Unum”, заедно с монс. Джампаоло Крепалди, секретар на Папския Съвет „Справедливост и мир”.

Бенедикт ХVІ подписа третата си енциклика на 29 юни, като в увода обяснява избора на заглавието: онази „любов в истината на която Исус Христос става свидетел чрез земния си живот и най-вече със своята смърт и възкресение” и която е основната двигателна сила за истинското развитие на човека и на цялото човечество”. Любовта в истината, пише Папата, „дава същността на личното отношение към Бог и към ближния и е основен принцип не само в микроотношенията, а и социалните, икономическите и политическите отношения”.

Социалната енциклика на Бенедикт ХVІ се появява в навечерието на срещата на върха Г-8 в Абруцо на която ще бъдат обсъждани основни въпроси, зясагащи цялото човечество. В писмо до италианския премиер Силвио Берлускони, лидерите и участниците в Г-8, Папата говори за своята енциклика, която спешно призовава за конкретна помощ към Африка и развиващите се страни, както и за етиката, като неотменима основа за развитието на народите.


Енцикликата съдържа конкретен анализ за социално-икономическите, културни и политически механизми в епохата на глобализацията и е опит да вдъхнови дълбоки промени на международно ниво, като насочва вниманието към спешната нужда от нов световен политически авторитет и дълбока реформа на ООН. Също и за ролята на медиите в епохата на глобализацията възможностите на новите тенхнологии.

Време е за нови проекти за управление на феномена на глобализацията, които да дадатстойност на човешката личност: това е основното послание от енцикликата „Любовта в истината”. Кардинал Ренато Мартино заяви, че за Бенедикт ХVІ настоящата криза изисква преосмисляне на т.н. западен икономически модел:

„От енцикликата изпъква едно позитивно виждане и насърчение към човечеството да намери необходимите ресурси от истина и воля, за да се преодолеят трудностите”. 

„Еинцикликата, каза кардиналът, актуализира виждането за цялостното човешко развитие в „Populorum progressio”, чрез три перспективи: изискването от хармония на знанието, необходимостта от хуманизъм открит към Абсолюта и накрая солидарност, като средство срещу причините за слабото развитие”.


За кардинал Пол Кордес, новата папска енциклика е „лъч светлина за обществото” и за всички християни, която утвърждава централното място на човека. Наред с това уточни, че „Църквата вдъхновява, но не прави политика”:
 
„Енцикликата ясно казва, че Църквата не притежава технически решения и няма намерението да се намесва в политиката на държавите. Това включва, че социалната доктрина на Църквата не е някакъв „трети път” или политическа програма с която да се достигне съвършеното общество”. 

Социалната доктрина на Църквата е съставна част от евангелизацията, допълни кардинал Кордес, а от друта страна човекът не може да бъде сведен само до неговия социален живот. Ето защо, в енцикликата се подчертава, че без Бог не може да има истинско развитие, а социалните въпроси не могат да бъдат разрешени, ако не бъдат положени в етическа светлина”.


Монсеньор Джампаоло Крепалди засегна темите за безвъзмездното даряване, като каза че Христовото послание е „най-голямата помощ която Църквата може да даде за развитието”. Именно поради това, християнството има свое „право на гражданственост в публичното пространство”. Ето защо, обясни монс. Крепалди, в енцикликата „антропологичния въпрос” става „социален въпрос”:
 
„Раждането и сексуалността, аборта и евтаназията, манипулациите с човешката идетичност и генетичната селекция са социални проблеми от съществена величина и ако бъдат управлявани само според логиката на чистото производство, оскверняват социалната чувствителност, минират смисъла на закона, разяждат семейството и затрудняват приемането на по-слабите”.