Главните теми на Папската енциклика "Caritas in veritate"

Третата Енциклика на Бенедикт ХVІ следва очертания път от Popularum Progressio на Папа Павел VІ, и е определена като “Rerum Novarim на съвременната епоха”. Още в своето въведение Бенедикт ХVІ отбелязва, че независимо че не притежава техническите разрешения на проблемите, Църквата възнамерява да подчертае, че истинския прогрес трябва да събере в едно техническия прогрес и силата на любовта, за да се победи злото с доброто.
 
Първата глава носи заглавие „Посланието на Popularum Progressio” (параграф 10-20) и подчертава, че още в енцикликата на Папа Павел VІ развитието е призвание, защото е породено от един трансцедентен призив, тъй като цялостното човешко развитие предполага отговорната свобода на човека и народите. Бавното развитие се поражда от липсата на братски отношения. Независимо, че глобализираното общество ни прави по близки, то не ни прави братя, пише Папата.

„Човешкото развитие в нашето време” е заглавието на втората глава от Енцикликата. Тя посочва глобалния поглед на Павел VІ за развитието, включващо премахването на глада, мизерията, епидемиите, неграмотността по света. Посочена е появата на нови проблеми като: глобализацията, зле използвана финансова дейност, която в по-голямата част е спекулативна, силни емигрантски вълни, нерегулирано използване на природните ресурси. Също така беспорното нарастване на световното богатство, но и нарастването на неравенството. Международните помощи често се отклоняват от техните цели; съществува корупцията и беззаконието; съществува една твърде строга употреба на правото на интелектуална собственост, предимно в здравната сфера. Поради това съществуват обширни площи на бедност и народи където правата не са зачитани.


В третата глава, озаглавена „Братство, икономическо развитие и цивилно общество”, се подчертава важността от справедливост в разпределинето на благата и в обществото, като критерии регулиращи икономиката. Нужни са справедливи закони, форми на преразпределение водени от политиката, действия в духа "да се дарява". Днес се наблюдава нарастването на една космополитна класа от мениджъри, пише Папата, която сама определя компенсациите и се грижи само за своите акционери, забравяйки че инвестирането и продукцията имат и морално значение.
 
Четвъртата глава на документа, със заглавието „Развитие на народите, права и задължения, околна среда”, отбелязва че индивидуалните права са неделими от общото виждане за правата и задълженията. Например, в демографската сфера, Църквата подчертава че демографския растеж не е първоначалнатага причина за бавното развитие и че широкото виждане към живота е едно социално богатство. В тази глава се говори за финансова етика, за закрилата на околната среда, за отговорната употреба на енергийните ресурси, за правото на живот и естествена смърт. За вярващия, отбелязва Енцикликата, природата е дар от Бог, който трябва да бъде използван отговорно. В този контекст документа разглежда енергийните проблеми. "Присвояването" на ресурсите от страна на държави и властващи групировки, заявява Папата, представлява огромно препятствие за развитието на бедните страни.
 
Пета глава е озаглавена "Сътрудничеството на човешкото семейство". В нея се припомня, че развитието на народите зависи от признаването им като едно човешко семейство. В тази част на папския документ се говори за религиозната свобода, диалога между вярващите и невярващите, ролята на международното сътрудничество за развитието.В тази глава, Папата отделя специално внимание на "епохалния" проблем на емиграцията. "Нито една държава - предупреждава Папата - може сама да разреши емигрантските проблеми". Всеки емигрант "е човешка личност, която притежава права, които трябва да се зачитат от всички и във всяка една ситуация". В последния параграф, Бенедикт ХVІ разглежда "необходимостта от реформа" в ООН и в "икономическата и финансова международна архитектура". Нужно е "присъствието на една истинска световна политическа власт", която да се придържа "към принципите на субсидиарност и солидарност". Власт, подчертава Папата, която да се ползва от една "ефективна власт". Светият Отец, завършва тази глава отправяйки апел за учредяването на "едно по-висше ниво на международно устройство", което да управлява глобализацията.

„Развитието на народите и техниката” е заглавието на шестата и последна глава на Енцикликата. В нея се отбелязва, че техниката може да придобие надмощие ако ефикасността и печалбата се превърнат в единствените критерии за истината. Тук Папата говори за „антропологичния въпрос”, посочвайки манипулацията на живот, аборта, евгенетичното планиране на раждаемостта, евтаназията, всички практически действия, които подхранват материалната и механична концепция за човешкия живот. В заключението, се подчертава че разположението към Бог предразполага към благоразположение към братята. Хуманизма, завършва Енцикликата, който изключва Бог е нехуманен.

Правата на третата папска енциклика са дадени на Ватиканската издателска къща LEV, подготвила за печат публикациите на латински, английски, френски, испански, немски, португалски и полски език с общ тираж 50 хиляди копия. Документът ще бъде публикуван във всички страни по света посредством Епископските конференции и националните издателски къщи. Цената на Енцикликата е 3 евро. Що се отнася за публикацията на италиански език, Ватиканстото издателство е подготвило 500 хиляди копия икономичен тираж (2 евро) и 30 хилади копия с луксозна корица (8 евро). Освен това същата издателска къща е дала права на списанията Famiglia Cristiana и Tracce да публикуват свое собствено издание. Същото разрешение е дадено и на издателска къща Cantagalli, за публикуването на Енцикликата с прожен към нея коментар на монс. Джанпаоло Крепалди, секретар на Папския Съвет за Справедливост и Мир. В подготовка е и съвместна публикация на Ватиканската Издателска Къща и издателска къща AVE, съдържаща коментарите на различти експерти. Ежедневника на италианската Епископска конферениця "Avvenire" и диоцезалните седмичници са получили разрешението да отпечатат пълния текст на Енцикликата на странците на днешнтие издания.