Ватиканската библиотека - половин хилядолетие отворена за учените от цял свят

“Книгите без читатели са мъртви”, обича често да казва кардинал Рафаеле Фарина, салезианец, архивист и главен библиотекар на Светата Римска Църква. Апостолическата Библиотека се намира точно до Папския дворец, и това и придава една универсална значимост: като лаборатория на културата и възможност за безпрецедентни срещи. Една институция, създадена през средата на 1400 в служба на културата и отворена за учените от цял свят. Тези, които очакват да намерят предимно религиозни текстове, са само от части познали, защото най-голямото наследство, което се съхранява там, са ръкописите.


Кога е основана библиотеката и каква е нейната роля
Библиотеката е основана от папа Николо V в средата на XV век, но няма конкретен акт на основаването й, а само кратък документ “Iamdiu decrevimus”, където вече се споменава за нейното съществуване с дата 30 април 1451. Четвърт век по-късно, папа Сикст IV издава писмо “Ad decorem militantis ecclesiae”, с което реорганизира библиотеката, като и поверява главен библиотекар и няколко помощници библиотекари. Така, Николо` V и Сикст IV се смятат за основателите на “първата” или модерната библиотека ( “втората” е тази на Сикст V, а “третата” на ЛъвXIII).

Кой е Николо`V? Учен, богослов и хуманист, чиято страст били книгите и библиотеките, разбирайки стойността им като част от идеалите на хуманистичната култура, с която се питаел. Притежавал собствена библиотека, която била впечатляваща за времето си, тъй като в нея е имало поне 150 латински ръкописа. Решава да добави своите ръкописи към колекцията от книги (около 350 ръкописа) на Папата, създавайки една библиотека с цел “общата полза за хората на науката” (pro communi doctorum virorum commodo). Папската библиотека била до този момент ползвана само от Римската курия, а сега била отворена и за външни читатели. Папата започнал да събира книги на отредено място във Ватиканския дворец, следвайки амбициозен план за изграждане на универсална библиотека, според нормите на Хуманизма.

“Универсалността”, силно желана от Николо` V, имала две насоки. Преди всичко, книгите, които се събирали, трябвало да бъдат написани на двата езика на културата и науката: гръцки и латински. Наистина новаторско решение, само ако си припомним, че папската библиотека в Авиньон не е притежавала дори и един гръцки ръкопис. Втората насока била относно дисциплините, facultates, които книгите обхващат. Трябвало да присъстват всички дисциплини, а не да бъде само една специализирана сбирка (богословие или право), както били големите университетски библиотеки по това време. Освен споменатите материи, трябвало да се включват литературата (гръцки и латински класици) и науката (медицина, астрономия, математика), както и обръщаща внимание на хуманитарните науки като палеография, история, история на изкуството, филология.. За да постигне целта си, Папата заповядал закупуването на книги от всички пазари на Изтока и Запада, разпращайки доверени хора надалеч. През 1455, годината на неговата смърт, направеният инвентар показал успех – повече от 1200 ръкописа (1/3 гръцки, останалите-латински). Ставало дума за една от най-богатите по качество на текстовете библиотека и за най-голямата по количество в Европа. Папа Николо` V за своите заслуги бил сравнен с Птоломей, основател на Александрийската библиотека в Египет.

Какво точно се съхранява Библиотеката
Ръкописите са разделени приблизително в 130 фонда, с открит и закрит достъп. Последните са били закупени през вековете от различни частни исторически и аристократични библиотеки (Урбинската, кралската библиотека на Кристина от Швеция, Палатинската и многобройни сбирки, принадлежащи на известни аристократични фамилии – Отобони, Боргезе, Барберини, Киджи, Роспилиози. Откритите фондове са тези, които продължават да се попълват - ватиканските. Разделени са според азбуките, на които са написани. Латински, гръцки, сирийски, еврейски и т.н., покриват на практика всички хуманитарни области – литература, история, изкуство, право, астрономия, математика, естествени науки, медицина, литургия, патристика и теология. Едни от най-древните копия на Омир, Евклид, Цицерон, Виргилий и Данте се пазят там, както и многобройни кодекси от Библията. Например Ватиканският кодекс ( така нареченият кодекс Б или със сигнатура Ватиканско гръцки 1209). Един от най-старите пълни библейски кодекси от ІV век, както и папируса Бодмер VІІІ, съдържащ двете писма на Свети Петър от ІІІ век или единственият познат мюсюлмански илюстриран ръкопис, произхождащ от Испания (със сигнатура Ватиканско арабски 638).

Общият брой на древните и модерните печатни произведения е 1 мил. и 600 хил. тома. Без да се броят кодексите от архивен характер, а ръкописите са над 75 хил. (средновековни и хуманистични, някои древни и много модерни). Написаните на латинската азбука, са около 60 хил., а на гръцката- около 5 хил., на еврейски- 800, на други източни езици – над 9 хил. (арабски, сирийски, коптски, арменски и етиопски), както и около 2 хил. на китайски, японски и корейски. Намира се,също така, едно значимо наследство от древни печатни произведения ( около 8,3 хил. инкунаболи,- първите напечатани книги от XV, датиращи от 1500 и 1600), печати (над 70 хил. измежду гравюри, печати, карти, рисунки и т.н.), както и 20 хил. предмети на изкуството, измежду които монети,медали рисунки и модерни печатни произведения и много произведение от християнската древност ( слонова кост, лакирани предмети, от бронз, глина или стъкло и платове).

Доколкото за медалите и монетите, то техният брой е 300 хил. Характерно през XVIII било изникването на много антични и артистични колекции, от които първата, Медалиере, е особено интересна, бъдейки колекцията от гръцки и латински медальони на кардинал Алесандро Албани, по големина предхождана само от тази на краля на Франция.

Как е организирана библиотеката
Днес библиотеката съдържа една от най-големите световни сбирки от ръкописи. За да опишем по-добре организацията й, трябва да кажем, че тя е управлявана от кардинал Библиотекар, който е и архивист. Отговаря, също така, за Тайния Архив. Администрира се от префекта в сътрудничество с вице-префекта. Персоналът е разделен на три големи групи. Офисите, които служат директно на префектурата са също и тези на секретариата (протокол, кореспонденция, текущ и исторически архив на префектурата, авторските права и copyright) и икономството.

Следват отделите – първият е на ръкописите (с две секции – ръкописи и архив), после този на печатните (със седем секции: достъп, каталог, зали за консултация, древни книги, кабинет на печатните произведения и не книжен материал). Накрая следва кабинетът на нумизматиката. Има също така услуги като: лаборатория за реставрация, офис на изложбите, фотографска лаборатория, център за обработване на данните, издателство, школа за библиотекознание и координационен център за информационни услуги. Отделът на ръкописите е сърцето на библиотеката и това, което й дава облик.

Папирусът Бодмер или най-древното свидетелство за текстовете на Лука и Йоан
Наскоро един древен ръкопис от Новия Завет с изключителна стойност стана част от библиотеката. Става дума за папируса Бодмер ХІV-ХV, или П75, най-древното свидетелство за текстовете на Лука и Йоан, дарени на Бенедикт ХVІ от Франк Дж. Ханна ІІІ, американски католик. Един кодекс, написан в последните десетилетия на ІІ в., само век и половина след Евангелията (средата на І в.) В изследването на основния текст на папируса със сигнатура П75, се установи, че е достоверен, но не е издание от времето на кодексите с главни букви от константиновата епоха, както се предполагаше, защото текстът на Евангелието се е утвърдил по-късно- към средата на ІІ в. Бил открит в сърцето на Египет през 1952, в Джабал-ал-Тариф, при останките на древен манастир и в следствие купен от Мартин Бодмер, швейцарски колекционер. През 1961 Виктор Мартин и Рудолф Кассер го публикуват в размера на една средно голяма книга, според формата, въведен през І в. ( 144 фасади, 72 листа, 36 страници). Само 51 листа са се запазили, но те съдържат почти цялото Евангелие на Лука и половината, от това на Йоан. Написан е с главни букви и датира между 175 и 225. Текстът му наподобява силно на Кодекс Б ( Ватиканско гръцки 1209), който заедно със Синаитския кодекс ( намира се в Лондон), е най-древния пълен пример но Гръцката Библия.

Ватиканската библиотека съхранява важни за християнската история документи
Напоследък се появяват нови открития, някои верни, а други предполагаеми, отнасящи се до произхода и първите векове, които подлагат на дискусия историческата достоверност на Христос или обвиняват църквата в манипулиране. Какво мисли за това кардинал Фарина?
„Понякога, дори и сред католическите тълкуватели, се използват методи, които водят до абстрахиране от историята. Друг основен проблем е липсата на едно интердисциплинарно съпоставяне между науките за древността. Например, в историята на различните преследвания, има нужда да се изучи развитието на римските институции, пренебрегвано от доста учени. Доколкото споровете за съществуването на Христос, то те са древни, колкото самото християнство. Винаги е имало недобросъвестност спрямо християните, в миналото (Лучано и Челсо пишели срещу тях) и в днешно време. Всичко това е обединено и с много невежество. В този контекст, Ватикана и доста други библиотеки, пазят голямо количество свидетелства. Няма нищо по-документирано от историята на Исус, в сравнение с други личности от историята, срещу които никой не би и помислил да издига съмнения”.

Бенедикт XVI и Ватиканската Библиотека
Бенедикт XVI набляга на един много важен аспект- директната зависимост от Папата, очевидна още в името на библиотеката -“апостолическа”, т.е. “дворцова”, която е част от Папския дворец. Тайният Ватикански Архив, от който има нужда Курията, няма такава титла, защото библиотеката може да бъде и оставена на страна, но архива-не. Последният е и по-голям около три-четири пъти от библиотеката и няма проблеми за пространство. Без съмнение, библиотеката има църковна структура, но това може и да не е очевидно, тъй като от край време е отворена за всички. От основаването си е била достъпна за учени с различна вяра, култура и нация, докато архивът, в началото, е бил само за Курията. Сред посетителите преобладават италианците и католиците, но има учени и вярващи от цял свят. „Занимаващите се с библиотекознание – пояснява кардинал Фарина - се учат да разбират, че библиотеката преподава грижата и любовта към книгите, не само за това, което са, но и за това, което представляват- плода на човешките усилия, които се упражняват около науката и самата наука. Един библиотекар е в служба на книгите, но и но обществото. Библиотекознанието е винаги въпрос на организация и поддръжка на книгите, но най-вече- как по-добре да се предоставят за ползване от обществото. Католическата църква е религия и култура винаги взети заедно”.

На какъв етап се намира ремонта на Апостолическата библиотеката
Обновяването на библиотеката се извършва на 4 етапа, започнати през 2007 и се очаква да приключат около октомври 2009 или през 2010. Първият дял е нумизматичния кабинет и този на медалите. Вторият е етапа на свързването на трите нива на лабораториите за реставрация на ръкописи и фотографската и дигитални лаборатории с техния архив. Ще се построи външен за сградата асансьор, обърнат към вътрешния на библиотеката двор. Така ще се свържат трите нива на лабораториите със залата за справка на ръкописите и ще се слиза до депозита за ръкописите.

Третият дял ще се отнася до бункера на ръкописите, където се предвижда авариен изход, обновяване на подовата настилка с противопожарни материали, както същото ще се направи и за стените и тавана; подновяване на електрическата система и климатичната система и контрола на влажността, както и преглед на всички охранителни и консервационни системи. Ще бъде добавено едно блиндирано и с климатична инсталация помещение за съдържане на папирусите. Четвъртият дял ще разглежда депозита на периодиката, където се строят три етажа за депозит със спестяващи пространството етажерки за периодичните издания и икономството . Наскоро беше добавен пети етап на работа, който се отнася до връщането до библиотеката, минавайки през Сикстинския салон.
По "Осерваторе Романо" Евдокия Лазарова