В очакване на третата енциклика на Папа Бенедикт ХVІ

На 7 юли кард. Ренато Рафаеле Мартино и кард. Пол Йозеф Кордес, съответно председатели на Папския Съвет за Справедливост и Мир и Cor Unum, ще представят последната Енциклика на Бенедикт ХVІ Caritas in veritate. Документ, чрез който Папата се присъединява към своите предшественици, които от Лъв ХІІІ до Йоан Павел ІІ посветиха част от тяхната поучителна власт на важни размишления със социална насоченост.


Една вековна тревога: Това което днес бива наречено от всички „Социална енциклика”, и преди всичко изхождайки от тази която е първата такава по рода си, Rerum Novarum, (1891) на Папа Лъв ХІІІ, отговаря на най-високия, знаменит и влиятелен момент от поучителната власт на Папата в сложната сфера на социалните поучения на Църквата. Тези поучения, познати също като „Социална доктрина на Църквата” не са нито нови нито на скорошни: те са една постоянна тревога на Папите още от времето на Учителите на Църквата, преминавайки през средновековието и стигайки до наши дни. Освен факта, че Христовото проповядване присъстват многобройни и важни поучения върху социалната същност на човека, можем да потвърдим че по времето на апостолите можем да срещнем важни сентенции отнасящи се до алчността, лихварството, робството, справедливото заплащане, възпитанието на децата, държавната система. В модерната епоха, Папските текстове разглеждащи тази материя, освен вече цитираната Rerum Novarum са Quadragesimo Anno (1931) на Папа Пий ХІ и Mater et Magistra ( 1961) на Папа Йоан ХХІІІ. В центъра на всички тези документи е поставен човека в неговото качество на творение по образ и подобие Божие и следователно надарен с една специфично достойнство (чедо на Създателя), основен фактор за всички негови права. В етнцикликата Rerum Novarum се твърди че вдъхновяващия принцип за всичко това що касае социалните въпроси е неотстъпимото човешко достойноство. В това свое специфично достойнство, биват положени неговите неоспорими права, предимно това на религиозната свобода и на живота, на което се уповават всички останали неоспорими права на човешката личност, като например: използването на материалните блага, собствеността и нейната социална функция, справедливото заплащане, участието в живота на Държавата, възпитание, справедливост и т.н.

Обновление в продължителността: Папската поучителна власт в сферата на „социалните въпроси”, както често се казва днес (по времето на Rerum Novarum се говореше за „въпроса за трудещите се”), винаги се е отличавала с един вид „обновление в продължителността”. Последвалите Папските документи отразяват постоянните усилия за озаряването на новите социални ситуации на светлината на непроменливите принципи на Евангелието, традицията и увеличилите поучения. Всяка една от тези енциклики е била отговор на поучителната власт на Църквата към предизвикателствата на дадения момент и следователно на промените на социалните и икономически динамики и, в последното столетие на новите развития, регистрирани в международната и геополитическата сфера. Това планетарно виждане, изхождайки от нарастващата взаимна зависимост на народите и нациите, е присъстваща още от енцикликата Mater et Magistra на Папа Йоан ХІІІ и в последствие в Popularum progressio на Папа Павел ХІ. Също и Humanae Vitae (25 юли 1968 г.) е в списъка на социалните енциклики, не само поради централната роля на живота в между човешките отношения, но също и защото бе отговор на големия въпрос относно демографския растеж и контрола върху раждаемостта. Във всички социални енциклики на Папа Йоан Павел ІІ това универсално измерение, на взаимната зависимост между развитието и солидарността, заема централно място. Трябва да се отбележи, че социалната поучителна власт на Папа Йоан Павел ІІ се развива в присъствието, до 1989 г., на сблъсъка между два социално-икономически модела: капитализма и социализма, които са историческия фон на Solicitudo Rei Socialis (30 декември 1987 г.) След разпадането на съветския блок, бива публикувани още две енциклики със силно подчертан социален характер поради един съвсем различен международен контекст. Те са Centesimus Annus (1991) и Evangelium Vitae (1995).

Какво е социалната доктрина на Църквата? В документа на Конгрегацията за Католическо възпитание, което носи заглавието „Насоки в изучаването и преподаването на социалната доктрина на църквата при формирането на свещениците” (30 декември 1988) се чете:


Критерии за действие: Социалната доктрина на църквата, в качеството си на теоритично-практическо знание, е насочена към евангелизацията на обществото: следователно задължително включва призива за социално действие, предлагайки за различните ситуации подходящи директиви вдъхновени от фундаменталните принципи и критерии на съждение. Действието, което бива предложено, не се извлича априори един път за винаги от философски и морални съображения, а се уточнява поотделно посредством християнската способност за разграничаване на реалността, тълкувана в светлината на Евангелието и социалната доктрина на църквата. Само по този начин може да се посочи актуалността на всеки едни момент на историята. Поради това би било огромна доктринална и методологична грешка ако в тълкуването на проблемите на всяка една историческа епоха не се вземе на предвид придобития богат опит на църквата, изразен в нейното социално учение. Затова всички християни трябва да застанат пред новите ситуации с едно добре оформено според моралните изисквания на Евангелието съзнание и с една автентична християнска социална чувствителност, формирана посредством внимателното изучаване на различните Папски изказвания.


Нови проблеми: В ситуацията на съвременния свят, дълбоките промени във всички сфери на човешката дейност, икономическа, културна, научна и техническа, породиха нови проблеми които изискват усилията на всички хора с добра воля. Между тези проблеми се отличават тези с свързани с глада, насилията, националния и международен тероризъм, обезоръжаването и мира, външния дебат и слабото развитие на страните от третия свет, генетичните манипулации, дрогата, замърсяването на околната среда и т.н.

Борба за справедливостта и социалната солидарност: Днешния свят е характеризиран освен това и с друг вид „зони на бедност” от „други много обширни форми на несправедливост” от тези на предишните епохи, като например глада, безработицата, социалното отхвърляне, разстоянието което разделя богатите – държави, региони, групи и хора – от бедните. Поради това третия критерий за действие е „благородната и разумна борба в полза на справедливостта и социалната солидарност”.