Бенедикт ХVІ към пасторалните дейци за званията: отхвърляйте показността, която днес често пъти е цел в живота

Отхвърляйте „показността и величието”, към които днес мнозина се стремят. Това поиска Папата от участниците в европейската среща за пасторална дейност за звания, които прие днес в Клементинската зала. Срещата, имаща за тема „Евангелието на призванието за младежа в европейската култура” бе организирана както всяка година от Европейската служба за званията и ще завърши утре. Бенедикт ХVІ се спря нашироко върху значението на званията особено през настоящата Година посветена на свещеника.

Както Христос, свещеникът и аниматорът трябва да бъдат като „едно пшеничено зърно, което живее далеч от глъчката и шума”, каза Папата:
 
„… което не търси показността и величието, които днес често пъти са критерии и дори цел в живота на голяма част от нашата култура, като привличат много младежи”.
  
Притчата за сеяча учи: „Ако житното зърно паднало на земята не умре, остава само; ако умре принася много плод”. Почвата, където зърното би могло да не се задържи – каза Папата – могат да бъдат „повече или по-малко добрата действителност на семейството; понякога трудните работни условия; дните на страдание и сълзи”. Но от своя страна Господ сее винаги:


„В сърцето на човека сее винаги и само Господ. Само след обилната и щедра сеитба на Словото Божие може да се продължи по пътя на придружаването и на възпитанието, на обучението и на избора”. 

Днес по-специално от свещениците и аниматорите Папата иска да бъдат на свой ред инструменти на сеитбата:

„Бъдете сеячи на доверие и надежда. Дълбоко е чувството на обърканост, което често пъти изживява днешната младеж. Не рядко човешките думи са лишени от бъдеще и от перспектива, лишени са и от смисъл и от мъдрост. Разпространява се поведението на френетична забързаност и на неспособността да се живее времето на очакването”. 

„Свещеническата година предлага една добра възможност за намиране на дълбокия смисъл на пасторалната дейност за звания – заяви Бенедикт ХVІ – както и на нейните методи”:

„… примерът, обикновен и достоверен; единението по-специално в Църквата; ежедневието, което възпитава да се следва Господ всеки ден; слушането, водено от Светия Дух, за да се насочват младежите в търсенето на Бог и на истинското щастие; и накрая истината, която само може да породи вътрешната свобода.”