От времето на индустриалната революция, която разчупи хилядолетния синхрон между човешкото
съществувание и времената на природата, от край време една от многобройните метафори,
с които се описва съвременния живот – предимно в големите западни градове е тази на
забързания ритъм. Модерния човек винаги е забързан за някъде и за всичко: когато работи
и дори в много случаи, когато си почива. В този уморителен сценарий, да се мисли за
една пространство за почивка е твърде сложно, да бъдем сами със себе си се превърна
в лукс, да останем в компанията само на нашата душа е непозната и смешна необходимост.
Въпреки това, отбеляза Бенедикт ХVІ на молитвата Ангел Господен на 1 юни 2008 г.,
от две хилядолетия Църквата постоянно го повтаря своето учение: човек без вътрешен
живот е „половин човек”. Само когато той избере да се освободи от прекалените грижи
на съвремието, може да придобие онова духовно измерение, дарено му от Бог:
„Когато
човек се спира в тишината, нуждае се не само да чуе ударите на своето сърце, а и туптенето
на едно уверяващо присъствие, което може да бъде почувствано само чрез вярата и въпреки
това остава реално: присъствието на Христос, сърцето на света”.
Пресвято
Сърце Исусово е светото сърце на света и нито един забързан ритъм, може да заглуши
туптенето на това сърце. То е гравитационния център върху който всеки един човек може
да калибрира собствения си живот, може да го ре-хуманизира и да го направи по-спокоен.
Бенедикт ХVІ отново потвърждава това на 10 юни 2007 г, припомняйки по какъв начин
може да се общува с Божественото измерение:
„В днешния доста шумен и
разсейващ живот, повече от всякога е необходимо да намерим време за вътрешната тишина
и размисъл: евхаристичното обожаване ни позволява да го правим не само около нашето
собствено аз, а по-скоро в компанията на изпълнения с любов Исус Христо, Бог който
е близо до нас”.
В Пресвятото Сърце Исусово, поясни Бенедикт ХVІ, на 5
юни 2005 г., ние обожаваме „любовта на Бог към човечеството, Неговата воля за универсално
спасение, Неговото безкрайно милосърдие”. Всички тези дарове, прибавя, са ни дадени
с цената на едно неизмеримо страдание и любов:
„Като отдаваме почит на Пресвятото
Сърце на Христос, ние обожаваме онова сърце, което след като ни обикна до край, бе
прободено от копието и от висините на Кръста изля върху нас своята кръв смесена с
вода, която се превърна за нас в непресъхващ извор на нов живот”.
Една
година по-късно, на 25 юни 2006 г., Бенедикт ХVІ отбеляза как голямата популярност
на набожността към Пресвятото Сърце Исусово сполучливо се влита в едно „задълбочено
богословие”. Това е скъпият за много семейства празник, които отбелязва Папата, на
този ден се посвещават на Пресвятото Сърце. Но преди всичко това е празник, в който
се изтъква живот на клира, който още повече се откроява в началото на тази Юбилейна
година:
„Тържествения празник на Пресвято Сърце Исусово и също и Светове
молитвен ден за освещаване на свещениците: използвам случая за да призова всички вас,
скъпи братя и сестри, да се молите винаги за свещениците, за да мога те да бъдат достойни
свидетели на Христовата любов”. Светла Чалъкова