Пий ХІ - папата на помирението

Фигурата на Акиле Рати, избран за Папа през декември 1922г. с името Пий ХІ, продължава да бъде обект на засилен интерес, особено след разкриване на неизвестни досега документи от Тайния ватикански архив. Наричан е „Папата на църковното достойнство” и „Папата на петима диктатори и две световни войни”, без да бъде включвана и голяма световна икономическа криза през 1929г. Но още с първия си благослов към града и света от ложата на Ватиканската базилика, той дава да се разбере, че това ще бъде понтификат на Помирението. Плод на неговия реализъм и далновидност са договора, конкордата и финансовата конвенция между Италия и Светия Престол с което полага базата за раждането и независимостта на Светия Престол. Подобни договори сключва и с още десетина страни, сред които Литва, Германия, Австрия и Полша.


Акиле Рати е роден на 31 май в Дезио, Северна Италия, а 22 годишен е ръкоположен за свещеник. Акиле Рати получава солидна интелектуална подготовка и чувство за прагматизъм, което ще му позволи да работи в едни от най-престижните културни институции в света: Библиотека Амброзиана и Ватиканската библиотека. През 1918 изпратен специален папски пратеник във Варшава, където по-късно ще бъде назначен и за Апостолически нунций и издигнат в архиепископски сан. Дипломатическата и пастирската му мисия ще се окажат трудни в атмосфера на война, национализми и нарастващ болшевишки дух. През 1921г. е ръкоположен за епископ, а после става архиепископ на Милано, но само за няколко месеца. Сякаш предопределено от неговото мото: rapim transit: на 6 февруари 1922г. е избран за Свети Петров приемник.


Понтификатът на Пий ХІ трае 17 години и е смятан за най-трудните, тъй като има важна връзка както с религиозната, така и със социалната среда през първите 40 години на ХХ век. Благодарение на своята широка помирителна политика, той се противопоставя на европейските тоталитаризми (комунизма, фашизма и нацизма).


По повод конкордата с режима на Мусолини и някои „недоумения”, самия Пий ХІ завява на 24 май 1929: „ Когато става въпрос за спасяването на душите и се попречи те да бъдат ощетени, усещаме смелостта да преговаряме и с дявола”. Днес, от дистанцията на времето, държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, уточнява, че Конкордата с хитлеристкия Райх трябва да бъде положен в конкретния исторически контекст, като се започне от документите на Пий ХІ. „Който смята това за отстъпление – казва кардинал Бертоне - забравя че именно Пий ХІ предостави на Светия Престол юридическото и морално оправдание, дало възможно публикацията през 1937 на енцикликата „Mit Brennender Sorge”, най-точния и категоричен документ писан до този момент срещу нацизма”.


Папа Рати посреща и новия антисемитизъм, трагедията от гражданската война в Испания и преследванията на християните, от съветска Русия до Мексико. Притиснат от пропагандата на тоталитарните режими и от модерното езичество, Пий ХІ реагира смело и решително: неговото управление е енергично и с нов поглед към църковната мисия и католическото присъствие и култура в Европа. Той е първият папа, посрещнал въпроса за човешката сексуалност и ролята на католиците в обществото. Папа Рати умножава беатификациите и канонизациите в Католическата църква: сред тях са обявяването за светци на Тереза Лизийска, дон Боско и Томас Мор. Увеличава честванията, юбилеите. Пий ХІ въвежда и Радиото в служба на Светия Престол, което позволява гласа на папата да бъде разпространяван по целия свят.


Пий ХІ развива изключително благотворна пастирска дейност с особено внимание към Русия и християнския изток, а милосърдната дейност на основаната от него „Pro Russia” остава все още неизследвана. Оставя след себе си четири енциклики, които обобщават учението му, а неговия наследник Папа Йоан ХХІІІ ги нарича „прекрасни колони”. Сред тях и енцикликата срещу расовите закони, която не успява да промулгира, тъй като смъртта му настъпва на 10 март 1939г. Един ден преди да произнесе дългоочакваното слово по повод десетата годишнина от Латеранските споразумения. Пий ХІ оставя след себе си един дълъг понтификат, дал нови импулси и нови резултати, не само за Католическата църква, а и за цялото човечество.