Бенедикт ХVІ откри официално юбилейната Година на свещеника: "Църквата се нуждае от свети свещеници, които да помагат на вярващите да изпитат милосърдната Божия любов"

"Божественото сърце е изпълнено със състрадание. На днешният тържествен празник на Пресвето Сърце Исусово, Църквата ни предлага да съзерцаваме тайната на сърцето на един Бог, който страда и излива своята любов над човечеството. Една тайнствена любов, която в текстовете на Новия Завет е разкрита като неизмеримо влечение на Бог към човека". Това каза в своята проповед Папа Бенедикт ХVІ по време на вечерната молитва за празника Пресвето Сърце Исусово в Базиликата Свети Петър, на която официално откри Юбилейната година посветена на свещеника. В молитвата взеха участие председателят и секретарят на Конгрегацията за Клира, придружени от техните сътрудници, Епископа на Арс, свещеници и семинаристи от римските семинарии и колежи, богопосветени и многобройни вярващи. Участие взе и Негово Блаженство Игнас Юсеф Юнан, Антиохийски патриарх на сиро-католиците, който е в Рим, за да изрази открито своето „общение с Църквата”, дадено му от Светия Отец Папата.


В проповедта си Папата се позова на Старият Завет в който се говори 26 пъти за сърцето на Бог, видяно като "основния орган на неговата воля, защото според Божественото сърце човек бива съден". Поради страданията причинени на Божественото сърце от човешките грехове, Бог решава да изпрати на човеците потопа, но като вижда човешката немощ, се трогва и прощава. В старозаветната книга на пророк Осея, тази тема е описана много ясно. Папата припомни първите стихове от 11 глава на тази книга, които описват огромната любов с която Господ се обръща към Израил, в изгрева на неговата история:

„Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си”. Но на неуморимата Божествена любов, каза Папата, Израил отговаря с безразличие и неблагодарност. Въпреки това, Бог никога не изоставя Израил в ръцете на враговете, защото казва Господа: „Разчувства се в Мене сърцето Ми, разпали се всичката Ми жалост!”. 

Бог никога не се предава пред неблагодарността и пред отказа на народа, който Той си избра, отбеляза Бенедикт ХVІ. Със своето безкрайно милосърдие, изпраща Своя Единороден Син, който с кръстната саможертва, победи силите на злото и на смъртта и възвърна достойнството на синовете човешки, станали пленници на греха. Бенедикт ХVІ припомни думите на Свети Павел за голямата любов с която Бог ни обикна, въпреки нашите грехове и възкресила Христос в Небесата (Еф. 2, 4-6):
 
„В Христовото сърце се изразява същественото ядро на християнството. В Христос ни е открита и дарена цялата революционна новост на Евангелието - спасителната Любов, която от сега ни кара да живеем в Божествената вечност. Свети Йоан евангелист пише: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан 3, 16).


По този начин, подчерта Бенедикт ХVІ, Божественото сърце призовава нашето сърце да излезем от нас самите и изоставим нашата човешка сигурност; да се доверим на Него и следвайки неговия пример "да се превърнем в безрезервен дар от любов”. На днешния празник на Пресвето Сърце Исусово, Ден на свещеническото освещаване, призива отправен от Христос към всички кръстени, да пребъдват в Неговата любов (Йоан 15, 9), подчерта Папата, придобива особено значение за свещениците. Като цитира Катехизиса на Католическата Църква, Бенедикт ХVІ, припомни че „свещенството е любовта на Исусовото сърце” (№1589), сърце от което извира дарът от свещеническото служение:
 
„Нашата мисия е наложителна за Църквата и за света. Тя изисква пълна вярност в Христос и постоянно единение с Него; изисква постоянен стремеж към святост, така както направи Свети Иван Мария Виане - пример и покровител на всички свещеници и по-специално на енорийските свещеници”.


Бенедикт ХVІ още веднъж призова свещениците да се отдадат изцяло на Исус, което е било цел в живота Свети Павел, но също и на Свети Иван Мария Виане. Това трябва да „бъде и целта на всеки един от нас”, насърчи Папата:


„За да бъдем служители на Евангелието е необходима внимателна и постоянна пасторална подготовка, но още по-необходима е онази „наука на любовта”, която се придобива само "в диалога с Христовото сърце". Само така ще можем ефикасно да допринесем за тайнствения „план на Отца”, който се изразява да въздигнем Христос, като сърце на света. Именно за това не трябва никога да се отдалечаваме от извора на Неговата любов, който е прободеното Му на Кръста сърце”. 

Бенедикт ХVІ подчерта, че нищо не причинява толкова много страдания на Църквата - Тялото Христово, колкото греховете на нейните служители и преди всичко на онези, които се превръщат в „крадци на овци” (Йоан 10, 1-11). Също и за свещениците важи призива към постоянното обръщане и прибягване към Божественото милосърдие, каза Папата, за да не навредят на онези, които са им поверени. Бенедикт ХVІ сподели своите чувства след обожаване мощите на Свети Иван -Мрия Виане, които се намират в параклиса на хора: неговото сърце, "възпламенено от Божията любов, което се трогва от мисълта за достойнството на свещеника" и което казвана вярващите, че "след Бог свещеника е всичко":

"Нека съхраним скъпи братя в свещенството това вълнение, както за да изпълнивм нашата мисия с благородство и посвещение, така и да съхраним в душите си Божие страхопочитание: страха да лишим поверените ни души от доброто, като им навредим поради нашата недобросъвестност или вина. Църквата се нуждае от свети свещеници, от служители които да помогнат на вярващите да изпитат милосърдната Божия любов и бъдат нейни убедени свидетели”.


В края на своята проповед Бенедикт ХVІ повери на Дева Мария, започващата юбилейна година на свещеника, за да могат свещениците да бъдат озаряващи водачи за вярващите, които Господ им поверява на техните пастирски грижи.