Писмо на Бенедикт ХVІ по повод откриване Годината на свещеника

Една година, имаща за цел „да насърчи вътрешното обновление у всички свещеници за тяхното по-силно и решаващо евангелско свидетелство в днешния свят”: това е пожеланието на Папа Бенедикт ХVІ в Писмото адресирано до „братята в свещенството” във връзка с Годината на свещеника, която ще бъде открита на 19 юни, празник на Пресветото Сърце Исусово и Ден на молитва за освещаване на клира. Инициативата е на самия Бенедикт ХVІ и съвпада със 150-годишнината от „рождението в небето” на Свети Иван Мария Виане, покровител на енорийските свещеници, починал на 4 август 1859 г.


Писмото предлага на свещениците от целия свят един обикновен и конкретен път по примера на Свещеника от Арс. Светият Отец подчертава преди всичко „огромния дар, който свещениците представляват не само за Църквата, а и за самото човечество”. Припомня „апостолската умора”, „неуморното и скрито служение” и любовта на много свещеници, посветени безрезервно в служба на Бог и на ближния, „независимо от трудностите и неразбирателствата”, понякога сред преследвания „чак до върховното свидетелство на кръвта”. С огорчение говори и за „ситуации, недостатъчно осъдени, при които самата Църква страда заради изневярата на някои нейни служители. Още един повод за света за скандал и отхвърляне”.


Бенедикт ХVІ ясно сочи елементите, превърнали Свещеника от Арс в „пастир по сърцето на Бог”. Преди всичко той е бил „много смирен” човек, но в същото време „съзнаващ като свещеник”, че за своите хора е „един от най-ценните дарове на божественото милосърдие”. „Изглеждаше, пише Папата, обзет от едно неизмеримо чувство за отговорност”: „Ако можехме да разберем добре какво е един свещеник на земята – казваше – бихме умрели: не от страх, а от любов”. Знаеше, че е призван „да въплъти присъствието на Христос, да свидетелства неговата спасителна любов”. „Това, което най-напред трябва да научим – пише по-нататък Бенедикт ХVІ – е „пълната идентификация” на Свещеника от Арс с неговото служене. „Не става въпрос – допълва – да забравяме, че съществената ефикасност на служенето остава независима от светостта на служителя; но пък не може да се пренебрегва изключителната плодотворност породена от срещата между обективната святост на служенето и субективната на служителя”. Иван Мария Вианей „посещаваше постоянно болните и семействата; организираше мисии сред народа и празници на покровителите; събираше пари за своята благотворителна и мисионерска дейност; украсяваше своята църква … занимаваше се със сираците… интересуваше се от обучението на децата; основаваше събратства и насърчаваше миряните да сътрудничат с него”. „Неговият пример – казва Папата в сответствие с Втория Ватикански събор – ме кара да определим пространства за сътрудничество, което е задължително да разширяваме все повече към верните миряни, с които презвитерите съставляват единствения свещенически народ”.


Папата припомня всекидневния пример на Свещеника от Арс: молитвата пред Дарохранителницата, Литургията, Изповедта. „Бе убеден, че от Литургията зависи целия устрем в живота на един свещеник”. „Причината за отпуснатостта на свещеника – казваше – е тази, че не отделя внимание на Литургията! Боже мой – възклицаваше – колко много трябва да бъде съжаляван един свещеник, който я отслужва като че ли върши нещо обикновено!” Затова Папата насърчава по примера на Виане „да се има неизчерпаемо доверие в тайнството на покаянието” и „да бъде поставяно в центъра на … пасторалните грижи”. Светецът от Арс понякога е оставал в изповедалнята по 16 часа на ден: насърчавал е угнетените, разбуждал е равнодушните, успявайки да „промени сърцето и живота на много хора, защото е умеел да направи да бъде почувствана „милосърдната любов на Господа”. Арс се бе превърнал в „една голяма болница за души”. „Голямата беда за нас енористите – казваше – е, че душата претръпва”, свиквайки „със състоянието на греха и на безразличието” на многото верни. Затова е практикувал един строг аскетизъм с бдения и пост. На един събрат свещеник един ден дава това обяснение: „Ще ви кажа каква е моята рецепта: на грешниците давам една малка част от наказанието, останалата част върша аз вместо тях”. „Душите – отбелязва Светият Отец – струват Христовата кръв и свещеникът не може да не се посвети на тяхното спасение, ако отхвърля лично да участва във „високата цена” на изкуплението”.


Бенедикт ХVІ подтиква свещениците да следват примера на този светец и да живеят като него „новия стил на живот”, открит от Христос, чрез трите евангелски съвета за бедност, целомъдрие и послушание. Този е „правилният път за християнско освещаване”, който да се практикува според собственото състояние. Понеже беше беден, Свещеникът от Арс казваше: „Моята тайна е проста: да давам всичко без да трупам нищо”. "Когато се обръщаше към Дарохранителницата - пише Папата - неговото целомъдрие блестеше в погледа му с очите на един влюбен”. В пълно послушание казваше: „няма два добри начина да се служи на Бог. Има само един: да му се служи така както той иска да му се служи”.

Папата отправя специалната покана към свещениците: "да доловят новата пролет, която Духът насърчава в наши дни в Църквата, не на последно място чрез Църковните движения и новите общности”. Освен това подчертава необходимостта от „единение между свещениците с техния епископ” в „едно фактическо и чувствено свещеническо братолюбие”. Само така, обяснява, свещениците ще съумеят да живеят в пълнота дара на целибата и ще направят да разцъфтят християнски общности, в които се повтарят знаменията на първоначалното проповядване”. Папата припомня и думите на Павел VІ, че „съвременният човек слуша по-добре свидетелите, отколкото учителите, или ако слуша учителите, той го прави защото са свидетели”. Поверявайки Годината на свещеника на Дева Мария, Бенедикт ХVІ завършва писмото със следните думи: „Скъпи свещеници, Христос разчита на вас. По примера на Светия Свещеник от Арс, оставете се да бъдете завладени от Него и вие също ще станете в днешния свят, посланици на надежда, на помирение, на мир!”