Мисионерската дейност на Свети Павел

Мисионерската дейност на която Павел посвещава последните 25 години от своя живот се базира на прецеденти, които по един или друг начин я подготвят. Тези, които познават добре историята и преди всичко философията, знаят че древните гръцки философи са проповядвали своето учение не само в така наречените академии, а преди всичко по площадите сред народа. Също и в юдейската среда, в синагогите не са липсвали онези, които осъзнавайки ценностите на ебраизма, като например монотеизма и изключителната вяра на Аврам – са били подтикнати една прекалена ревност, за която Исус предупреждава в евангелието на Матей: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател” (Мат. 23, 15). Дори и в ранните години на Църквата, този феномен се среща често и доказателство за това е нарастващия брой на нови християнски общности по Галилия и Юдея (Деян. 8,1; 9, 31). След мъченичеството на Стефан, юдейските християни говорещи гръцки език носят християнското послание в Самария, чрез проповедническата дейност на дякон Филип (Деян. 8, 5-8) преди всичко в Сирия. С авторитетната подкрепа на Варнава (Деян 11, 19-24) се раждат общности в Дамаск, Тарс и преди всичко в Антиохия, в които водени от вярата в Христос умрял и възкръснал, съжителстват бивши юдеи и така наречените „боязливи от Бога, или всички онези, които не са били задължени да спазват съботната почивка, обрязването и въздържанието от нечисти храни.


Веднага след своето обръщане и след укрепването на силите, Павел започва да проповядва в синагогите, събуждайки у своите слушатели едно общо удивление от провъзгласяването на Исус от Назарет като Син Божии, Христос (Деян 9, 19-22). Непосредствено след това се отправя към царство на Набатеите (може би в зоните около Мъртво море, населени от общността на есеите), където възвестява Христос като Спасителя на човеците (Гал. 1, 15-17). Три години след своето обръщане, Павел се завръща в Дамаск (Гал. 1,17), от където избягва посред нощ, скрит в кошница, спасявайки се по този начин от онези, които желаеха смъртта му (Деян. 9, 23-25; 2Кор 11, 32). След неуспешното пребиваване в Дамаск, Павел посещава за кратко време Ерусалим, където се среща с Яков и Петър, при когото остава 15 дена (Гал. 1, 18-24). На неговото проповядване откликват, гръцко говорещите юдеи, което подтиква християните да сметнат за по-добре да го изпратят в страните Сирийски и Киликийски, от където се отправя за Тарс.

От Тарс, три години по-късно, бива отведен от Варава в Антиохия, третия по-големина град в римската империя с 500.000 души население и седалище на римския губернатор. Тук Павел и Варава остават една година, умножавайки броя на обърналите се, които именно тук за първи път биват наречени „християни” (Деян. 11, 25-26). След престоя си в Антиохия, Павел се завръща в Ерусалим, за да предостави на храма събраните материални средства в знак на единство и близост с ебраизма. Завръщането на Павел в Ерусалим датира около 43 г. и според някой учени това е година, в която започва „Събора на Ерусалим”. Трудностите с които се сблъсква Павел в началото на своето проповядване са предимно предразсъдъците и недоверието на самите християни, които го познават като ожесточен гонител и отхвърлянето от страна на юдеите, раздразнени от неговото предателство на религията на отците и от пълното преодоляване на спазването на Закона.

Като използва местните традиции, свети Лука описва „маратона” на Словото Божие по света чрез дейността на Павел, като „пътуване”. Във всяко едно пътуване градът от който тръгва и в който се завръща Павел е Антиохия в Сирия, но никога не пропуска да се спре и в Ерусалим. Неговата любов към Христос не можеше да остане скрита и безмълвна: доказателство за това са именно все по-дългите, все по-трудните, все по-наситените мисионерски пътувания, по време на които Павел проповядва Христос на езичниците и за първи път християнската доктрина излиза извън пределите на Света Земя и Близкия Изток. През тези пътувания Павел създава нови църковни общности с единственото намерение да постави между народите и тогавашните провинции, видими знаци на господството на Христос, от което нищо и никой не може да бъде изключен.
Светла Чалъкова