Бенедикт ХVІ: свещениците - служители на истината и милосърдието към хората

Свещениците трябва да познават Бог. Така накратко може да се обобщи вероучителстването на Бенедикт ХVІ за всичко, което се отнася до свещенослуженето на презвитерите в Църквата. В своите повече от четири години понтификат, Папата не веднъж говори за идентичността на свещениците в съвременната епоха, а едно по-задълбочено размишление ще бъде в центъра на Годината на свещеника, която ще започне официално в петък, 19 юни, празник Пресвето Сърце Исусово, с Втората вечерна молитва отслужена в базиликата Свети Петър от Бенедикт ХVІ. Ето някои пасажи от казаното от Папата за свещениците:


Който ходи на Литургия, застава на колене в изповедалнята, среща се със свещеника и иска духовен съвет, но в действителност иска да се срещне с Христос и иска да чуе гласа на Бог. Тази е обикновената и същевременно висша мисия на един свещеник: да бъде един лик, зад който се долавя един друг Лик, да произнася думи, които са Словото. От тази изключителна отговорност произтича, че човечността на един свещеник е непрекъснато моделирана по божествеността на Първосвещеника, Христос. Вероучителстването на Бенедикт ХVІ се базира на тези убеждения, излагани при всички поводи, които до тук позволиха на Папата да изложи своите виждания по тази тема и в известен смисъл да подготви Годината на свещеника.


Очевидно е, че когато един свещеник с неговите ограничения и благодатта на своето състояние е призван да мери всеки ден своето призвание, което с метъра на светостта – нито повече, нито по-малко иска да каже „един друг Христос” – това което има значение за него е преди всичко системния изпит на съвестта. Папата очерта този образ по време на Литургията за освещаване на светите масла тази година. Девет въпроса, един дестилат на духовна чистота:
 
„Наистина ли сме просмукани от словото Божие? Вярно ли е, че то е храната, от която имаме нужда повече от хляба и нещата на този свят? Наистина ли го познаваме? Обичаме ли го? Занимаваме ли се вътрешно с това слово, така че то наистина да оставя един знак в нашия живот и да формира нашата мисъл? Или пък нашата мисъл съответства ли винаги на всичко, което се казва и което се върши? Не са ли твърде често доминиращите мнения критериите, според които се мерим? В крайна сметка не оставаме ли в повърхността на всичко, което обикновено се налага на днешния човек? Оставяме ли се наистина да бъдем пречистени в нашата дълбочина от словото Божие? 

Очевиден е подтикът на Папата към висотата. Свещеникът, каза още, е един човек „изтръгнат от връзките на света и дарен на Бог”. Крайната цел на този път е самият обект, заради който Бенедикт ХVІ реши да обяви една година посветена на свещениците: да насърчи в тях „стремежът към духовното съвършенство” както каза на 9 март т.г. когато съобщи за това пред Конгрегацията за клира. За това говори и на 25 май 2006 г. по време на своето посещение в Полша:
 
„От свещениците верните очакват само едно: да бъдат специалисти в насърчаването на срещата на човека с Бог. От свещеника не се иска да бъде експерт по икономика, в строителството или политиката. От него се очаква да бъде експерт в духовния живот (…) Бъдете истинни във вашия живот и във вашето свещенослужене. Гледайки към Христос, живейте скромно и солидарно с верните, при които сте изпратени. Служете на всички; ако живеете вярата, Светият Дух ще ви съветва какво да казвате и как да служите”. 

Свещеникът живее между два свята, но винаги с поглед насочен към Бог и към човечеството. Папата е винаги дава реална оценка за влиянието на земните неща върху душата на свещеника и затова на Литургията за освещаване на Светите масла 2008 г. каза:


„Свещеникът трябва да бъде бдителен. Трябва да внимава пред настъпателните сили на злото. Трябва да държи буден света за Бог. Трябва да стои на крака: изправен пред теченията на времето. Изправен в истината. Изправен в служение за доброто”. 

Средствата за „усъвършенстване” са известни на всеки свещеник: Евхаристията, вярност към дълбоката молитва, постоянното формиране. Папата говори за това почти всяка седмица, когато се среща с епископи от целия свят, идващи да му разкажат за своите местни Църкви. Но възможно ли е да се индивидуализира една концепция за всички, лайтмотивът който според Бенедикт ХVІ „прави” свещеника, както каза на 13 май 2005 г. по време на традиционната среща с римския клир:
 
„Всичко, което съставлява нашето свещенослужене не може да бъде продукт на нашите лични качества (…) Изпратени сме не да известяваме самите себе си и нашите мнения, а тайната на Христос и в Него, мярката на истинския хуманизъм. Натоварени сме да казваме не много думи, а да бъдем ехото и носителите на едно само ‘Слово‘, което е Словото Божие станало плът за нашето спасение”.