Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: истинската власт и истинският разум не си противоречат,
защото техният извор е Бог
Власт и разум никога не могат да си противоречат, тъй като имат общ източник - божественото
знание, открито чрез Светите Писания. Тези думи на известният ирландски философ и
богослов, Йоан Скот Ериугена (810-877), бяха тема в катехистичното размишление на
Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, посветена на вярата и разума. Тя се проведе
на площад Св.Петър пред повече от 15 хиляди вярващи и поклонници на които Папата предложи
неговите „интересни” и „задълбочени” размишления, които и днес са актуални и „стимулиращи”.
Правилното разбиране на Светите Писания, като Божия дар за човека, каза Папата, преминава
задължително през строг анализ на библейския текст и възможността за обръщане на
сърцето.
Според известния мислител на западното християнство, чиито най-известни
съчинения са "За разделението на природата" (De divisione naturae) и “Тълкувания
на небесната йерархия на Псевдо-Дионисий Ареопагит" (De coelesti hierarchia) , за
Бог не може да се говори, изхождайки от нашите виждания, а от онова което Бог казва
в Светите Писания. Именно защото Бог казва само истината, Йоан Скот е убеден, че
истинската религия и истинската философия си съвпадат. Оттук и неговото заключение,
че „ ако една власт не е утвърдена от истинския разум, тя ще се окаже слаба…”. За
Папата това е „смело твърдение за стойността на разума, основан на твърдото убеждение,
че истинската власт е разумна, тъй като Бог е разума -творец.
БенедиктХVІ припомни
казаното от ирландския мислител, а също и от Йоан Златоуст, че Светите Писания не
биха били необходими на човека, ако не бе изпаднал в греха. Оттук и заключението на
Папата че Светите Писания са дадени на човек с „педагогически намерения, за да може
той да не забравя онова, което е загубил при своето падение” и „за да може Словото
да възвърне образа на Бог в човешкото сърце”. Всичко това подсказва какъв е правилния
прочит на Светите Писания: „Това означава да се преоткрие скрития
смисъл в свещения текст, което предполага от своя страна особено вътрешно упражнение,
благодарение на което разума се отваря за пътя към истината. Това упражнение се състои
в съхраняването на постояннаготовност за обръщане на сърцето”.
За
Бенедикт ХVІ това „обръщане на сърцето” трябва да върви заедно с „правилен анализ”
на библейските страници, както от исторически, така и от доктринален характер. „Само
чрез постоянното пречистване на сърцето и на разума може да се достигне правилното
разбиране на Светите Писания”.
По този път човешкия разум достига до „прага
на Божията тайна, където всички познания осъзнават своята слабост и неспособност,
и именно затова налагат, посредством свободната и нежна сила на истината, да се премине
отвъд всички неща”.
„В действителност – отбеляза Бенедикт ХVІ – мисълта на
Йоан Скот показва плахия опит да се изрази описуемото на неописуемия Бог, базирайки
се единствено на тайната на Божието Слово, станало плът в Исус от Назарет”. Папата
цитира и една мисъл на ирландския богослов, която докосва в дълбочина душата на
вярващите в ХХІ век: „Не трябва да се желае нищо друго освен радостта
от истината, която е Христос, и Той винаги да е присъстващ в нашия живот. Липсата
на това е единствената причина за пълната и вечна тъга”.