Бенедикт ХVІ разширява правата на Конгрегацитята за Клира. Монс. Пиаченца пояснява новите права на Конгрегацията

Пред последните дни някои печатни издания разпространиха информация и коментар свързани Писмото на Конгрегацията за Клира до апостолическите нунции, които от своя страна да запознаят епископите в отделните диоцези, относно новите права отпуснати от Бенедикт ХVІ към самата Конгрегация на 30 януари т.г. Не става въпрос за „революция в църковната дисциплина за свещениците”, а по-скоро за ръководство в помощ на някой пасторални нужди, с които се сблъскват епископите относно клира. По този повод, пред микрофоните на Радио Ватикана, секретаря на Конгрегацията за Клира монс. Мауро Пиаченца, пояснява функциите на новите права дадени на Конгрегацията:

*********
"Това не означава опростяване на процедурата, а по-скоро е юридическо средство свързано с имащото сила каноническо право. Нито пък е процедура, която се прилага автоматично, а по-скоро е процедура която се следва само в някой обстоятелни случаи и според съобразителната преценка на Светия Престол. Именно поради това остават непроменени и цялостни правата и задълженията на Епископите в упражняването на съдебните функции. Епископът трябва винаги да наблюдава дали свещеника е верен в извършване на поверените му задължения; вярно е също че Епископът е този, който трябва да следва с особена загриженост свещениците, защитавайки също и техните права. По-голямата част от свещениците отговарят на своята идентичност и изпълняват вярно поверените им задължения. Но понякога, при особени случаи, Светия Престол се намесва, за да предотврати скандал или възстанови справедливостта и коригира провинилия се.
 
В какво се изразяват тези специални права?
За съжаление, трябва да се отбележи, че понякога могат да се появят ситуации на недисциплинираност от страна на свещениците, в които опитите за тяхното преодоляване не са достатъчни и има опасност ситуацията да предизвика скандал във вярващите или да навреди за общото благо. В намерението да насърчи прилагането на така наречения Salus animum (здравето на душите), който е върховния закон за Църквата, на 30 януари т.г. Светия Отец, отпусна някой специални права на Конгрегацията за Клира. Между другото, специални права бяха отпуснати и преди това на различните Ватикански ведомства. Преди всичко, да разглежда случаите на загуба на клерикалното състояние „in poenam” (по вина), със съответното освобождаване от всички права, задължения и длъжности произхождащи от това състояние. Става въпрос за свещеници встъпили в граждански брак и които въпреки предупреждението продължават да водят неправилен и скандален живот или за свещеници обвинени в тежки външни грехове срещу Шестата Божия заповед. Освен това на Конгрегацията бе дадено специалното право да се намесва в налагането на справедливо наказание или покаяние в случаите на нарушаване на Божествения или канонически закон. При изключителни и наложителни случаи и при липса на желание за разкаяние от страна на виновния, могат да бъдат налагани вечни наказания, като не се изключва и загубата на клерикалното състояние тогава когато това се налага поради особени обстоятелства. Естествено всеки един случай трябва да бъде разследван чрез законен административен процес, запазвайки правото на защита, което трябва винаги да бъде гарантирано. Накрая, бе дадено и специалното право да се обяви загубата на клерикалното състояние, на свещеници които са изоставили техните задължение за период по дълъг от 5 последователни години и които пребъдват в това незаконно и доброволно отсъствие на свещеническата служба. Но това не става автоматично: не съществува автоматичност във времената и всеки случай бива разглеждан и преценен поотделно и преди всичко когато става въпрос за по-тежките ситуации.
 
Тези права помагат ли на свещениците?
Стигна се до отпускането на тези права поради живото желание да се даде по-голяма стойност на мисията и личността на свещениците, които в настоящия период дълбоко белязан от секуларизацията, са утежнени от постоянните усилия да мислят и работят срещу течението, оставайки верни на своята идентичност и мисия. Свещеника действа в личността на Христос Глава и Пастир. Посредством повереното им паство, свещениците са призвани за продължат Христовото присъствие, превръщайки се в Негово отражение. Ето защо е необходим, дори наложителен стремежа към морално съвършенство, което трябва да обитава в сърцето на всеки свещеник. Всичко това изисква вярност към положените в деня на ръкоположението обети и зачитане на неоспоримите права на Бог. Това е от изключителна важност и за осъзнаването на богословската мотивация на безбрачието при свещениците, защото свещеника е образ на Исус Христос Глава и Жених на Църквата. Именно поради това безбрачието при свещениците е дар, който Църквата е получила и желае да запази, убедена повече от всякога, че то е едно благо както за самата нея така и света.