Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: "Вярата не засяга само разума и сърцето, а цялото човешко същество"

По време на генералната аудиенция на площад Свети Петър пред 25 хиляди вярващи, Бенедикт ХVІ представи една изключителна личност от ранното средновековие, наречен „учител на Германите” -монаха Рабан Мавър, роден в Майнц през 780 г. Още в млада възраст постъпва в известния бенедиктински манастира на Фулда. По късно бива оглавен на архиепископ на Майнц и съветник на каролингите. Той ни учи, каза Папата, че "който не отделя място за Бог в неговия живот се лишава от Божията светлина, и позволява на мисли му да бъдат въвлечени в светските неща". Монахът Рабан е бил с богата култура и автор на един от най-хубавите и известни химни в латинската църква, Veni Creator Spiritus, но никога не е изоставял своето учение:
 
„С примера на своя живот, Рабан Мавър показа, че е възможно едновременно да се служи на ближните без да се лишава от необходимото време за размишление, учение и съзерцание”. 

Рабан Мавър е бил екзегет, филиософ и поет. Поезията и художественото изкуство, отбеляза Бенедикт ХVІ често се сливат, за да изразят истината на вярата. Като пример за това Папата посочи илюстрованите ръкописи на Библията, които днес са заместени от мултимедийния метод, но въпреки това притежават едно дълбоко съдържание:

„В Равин Мавър сливането на изпобразителното изкуство и поезията показва неговото изключителното съзнание от необходимостта да се въвлече в опита на вярата не само разума и сърцето, но също и чувствата свързани с естетическия вкус и човешката чувствителност, които карат човек да се полза от истината с цялото си същество, „с дух, душа и тяло”. Това е важно, защото вярата не е само мисъл, а докосва цялото наше същество. Тъй като Бог стана човек от плът и кръв, и по този начин влезе в чувствителния свят, ние чрез всички измерения на нашето същество трябва да се стремим да се срещаме ежедневно с Бог. Така посредством вярата Божията действителност може да навлезе в нашето същество и да го преобрази”. 

Бенедикт ХVІ посочи богата култура притежавана от този монах от ранното средновековие, но подчерта че Рабан Мавър „се ползваше от нея със свобода и особена ръзсъдливост”. Като доказателство за това, Бенедикт ХVІ даде за пример думите на монаха отправени към епископския викарий на Майнц:

„В края на „Първото послание” отправено към епископския викарий от диоцеза на Майнц, след като отговаря на отправените въпроси относно поведението, което трябва да се спазва в упражняването на пасторалната отговорност, Рабан Мавър пише: „Написахме ти всичко така както го извлякохме от Светите Писания и от каноните на Отците. Ти обаче, пресвети човече, вземи решения както сметнеш за по-добре, стараейки твоята оценка да бъде водена от скромността, защото тя майката на всички добродетели”. По този начин се вижда продължителността на християнската вяра, която намира своето начало в Божието слово, но е винаги жива, развива се и се изразява по нови начини, които са в синхрон с нейната структура”. 

Друго важно и все още актуално поучение от монаха Мавър, посочено за пример от Светия Отец е това свързано със съзерцанието: Който е небрежен в съзерцанието – пише монаха – лишава себе си от Божията светлина. Бенедикт ХVІ коментира:

„Мисля, че Рабан Мавар отправя тези думи днес и към нас: в работното време и в дните на почивка трябва да се стараем да отделяме време за Бог. Да Му отворим нашия живот, като споделяме с Него нашите мисли, отправяме кратки молитви, посветяваме моменти за размишление. Преди всичко, не трябва да забравяме неделята - денят Господен, денят за литургия, за осъзнаването посредством красотата на нашите църкви, сакралната музика и Словото Божие, на самата Божия красота, и го направим част от нашия живот. Само така нашия живот ще бъде велик и истински”. 

В поздравите на различните езици в края на генералната аудиенция, Бенедикт ХVІ се спря отново на основните поученията на този църковен служител, които са: „учение, дълбоко съзерцание и постоянна молитва”. Накрая Папата оповести празничното служение идната неделя за празника на Пресветата Троица.