2009-05-30 11:38:03

"Семейството - съзидател на живота": VІ Среща на семействата в Софийско-Пловдивската епархия


На празника Петдесятница гр. Раковски ще бъде домакин на VІ-та епархийна среща на християнските семейства, която се провежда под мотото “Семейството- съзидател на живота”. Тя ще започне със света литургия от 10,00 часа в църквата “Свети Михаил Архангел” и ще бъде отслужена от Негово Високопреосвещенство монсеньор Георги Йовчев. Програмата продължава с беседи на Софийско-Пловдивския епископ, отец Евгени Ружански и Генералния викарии монс. Стефан Манолов. Предмет на размишление на монс. Георги ще бъде темата: “Достойнството на брака и на семейството”. Отец Евгени Ружански ще говори върху “Отговорна съпружеска любов, отворена към нов живот- прокреация”. Беседата на монс. Манолов е озаглавена: “Сексуалността е дар”. Участниците в срещата ще имат възможност да чуят свидетелството на три семейства. Предвидено е и време за срещи и общуване между верните. От 15,00 часа започва обожаване на Светото Причастие.

Предлагаме пълният текст на лекцията на епископ Георги Йовчев:
 
ДОСТОЙНСТВОТО НА БРАКА И НА СЕМЕЙСТВОТО

Бракът и семейството в днешния свят
Спасението на личността и на човешкото и християнско общество е тясно свързано с благосъстояние на съпружеската и семейна общност. Затова заедно с онези, които дълбоко почитат самата общност, християните искрено се радват на разнообразна подкрепа, благодарение на която хората днес са все по-благосклонни към тази общност на любов и уважение към живота: подкрепа, която помага на съпрузите и родителите във възвишената им мисия и чиято повишена благотворност те очакват между другото и се стараят да я постигнат.


Ала достойнството на тази институция не блести навсякъде с един и същи блясък, тъй като е помрачено от полигамията, от бедствието на развода, от така наречената свободна любов и от други изкривявания. Освен това много често съпружеската любов се осквернява от егоизма, хедонизма и непозволените практики, възпрепятстващи създаването на поколение. Днешните икономически, обществено-психологически и граждански условия също разстройват немалко семейството. И накрая, в определени части на света се наблюват обезпокоителни проблеми, свързани с демографския растеж. Всичко това поражда тревожни за съвестта затруднения. И все пак ценността и устойчивостта на брачната и семейната институция са добре откроени от факта, че дълбоките промени в днешното общество, въпреки предизвикваните от тях затруднения, много често проявяват по различен начин истинската природа на тази институция.


Затова като осветлява по-добре някои основни точки от учението на Църквата, Съборът си поставя за цел да просвети и да укрепи християните и всички хора, които полагат усилия за съхраняване и поощряване на естественото достойнство и на много високата свещена ценност на брака.


Светостта на брака и на семейството
Основаната от Спасителя и структурирана от собствени закони съкровена общност на брачен живот и любов се установява с брачния съюз, тоест с неотменимото лично съгласие. Така, именно с човешкото действие, с което съпрузите взаимно се отдават и приемат, се ражда, включително и пред обществото, установената по Божие разпореждане институция (на брака). С оглед благото на съпрузите и на потомството, а също и на обществото, този свещен съюз не зависи от човешкия произвол. Защото Сам Бог е авторът на надарения с многожество ценности и цели брак: всички те имат върховно значение за продължаването на човешкия род, личния прогрес и вечната съдба на всеки един от членовете на семейството, за достойнството, устойчивостта, мира и благоденствието на самото семейство и на цялото човешко общество. Поради самата си природа институцията на брака и съпружеската любов са насочени към създаването и възпитаването на потомството, с което се увенчава техният съюз. Така мъжът и жената, които по силата на съюза на съпружеската любов “вече не са двама, а една плът” (Мат. 19:6) и взаимно си помагат и служат със съкровеното единение на личностите и на действията си, добиват опит за смисъла на собственото единство и все по-пълно го постигат. Като взаимно отдаване на две личности, това съкровено единство, както впрочем и благото на децата, изисква пълна вярност на съпрузите и налагат тяхното неразривно единство.


Господ Христос изля изобилните си благословии над тази многообразна любов, произтичаща от извора на Божията любов, и я структурира по образеца на своето единение с Църквата. И действително, както някога Бог вървеше към съюз на любов и вярност със Своя народ, така сега Спасителят на хората и Женихът на Църквата върви към християнските съпрузи чрез тайнството Брак. И остава с тях, защото както самият Той обикна Църквата и предаде Себе си за нея, така и съпрузите трябва да се обичат един друг вярно, завинаги, с взаимна посветеност. Истинската съпружеска любов е включена в Божията любов и поддържана и обогатена от изкупителната сила на Христос и от спасителното действие на Църквата, за да могат съпрузите действително да бъдат отведени към Бога и подпомагани и укрепвани във възвишената мисия на баща и майка. Ето защо християнските съпрузи са подсилени и посветени в особено тайнство за задълженията и достойнството на тяхното състояние. И изпълнявайки със силата на това тайнство тяхното съпружеско и семейно задължение, пропити от духа на Христос, чрез който целият им живот е проникнат от вяра, надежда и любов, те все повече се стремят да постигнат собственото си усъвършенстване и взаимното си освещаване и затова заедно участват в прославата на Бога.


Вследствие на това, водени от примера на родителите си и от семейната молитва, децата и дори всички, които живеят в семейната среда, ще намерят по-лесно пътя към човечността, спасението и светостта. Що се отнася до израсналите посредством достойнството и отговорностите да бъдат баща и майка съпрузи, те следва надлежно да изпълняват своето задължение за възпитанието и най-вече религиозното възпитание, което им е отредено на първо място сред всички останали.


Като живи членове на семейството, децата допринасят по свой начин за освещаването на родителите. Те действително ще отговорят с признателна обич, преданост и доверие на получените от родителите благодеяния и като добри деца ще им помагат в трудностите и самотата на старостта. Прието със силен дух като продължение на съпружеското призвание, вдовството ще бъде почитано от всички. Семейството щедро ще споделя с другите семейства собствените си духовни богатства. Затова роденото от брака – образ и участие в съюза на любовта между Христос и Църквата – християнско семейство ще проявява пред всички животворното присъствие на Спасителя в света и неподправената природа на Църквата, както с любовта, щедрата плодовитост, единството и верността на съпрузите, така и с любезното съдействие на всичките му членове.


Съпружеската любов
Божието Слово неведнъж е приканвало годениците да подкрепят своя годеж с целомъдрена обич, а съпрузите – да подкрепят своя брачен съюз с неразделна любов. И много хора от нашето време считат за голяма ценност истинската любов между мъжа и жената, която се проявява по различни начини според почтените обичаи на народите и времената. Именно защото е висше човешко действие, отправено от една личност към друга по силата на доброволно чувство, тази любов обгръща благото на всяка личност и затова има възможност да обогати с особено достойнство душевните чувства и техните физически прояви и да ги облагороди като особени елементи и знаци на съпружеското приятелство. Господ благоволи да заздрави, усъвършенства и въздигне тази любов в особен дар на благодат и обич. Съчетавайки човешките и божествените ценности, такава любов води съпрузите до свободното взаимно даряване на самите себе си, което се проявява в чувствата и в жестовете на нежност и прониква в целия живот на съпрузите: нещо повече, усъвършенства се и расте именно посредством щедрото си упражняване. Така че тя е много по-висша от чисто еротичното привличане, което, поддържано егоистично, изчезва бързо и жалко.


Тази любов се изразява и усъвършенства по съвсем особен начин в упражняването на присъщите за брака действия. Впоследствие действията, с които съпрузите се свързват в целомъдрена интимност, са почтени и достойни, и когато са осъществени по истински човешки начин, означават и обогатяват взаимното отдаване на съпрузите в радост и признателност. Тази утвърдена с поетото задължение любов е преди всичко осветена от Христово тайнство и наразривно вярна в добри и лоши моменти, телом и духом, и вследствие на това чужда на изневяра и развод. Потвърденото от Господа единство на брака се подчертава по-ярко и от еднаквото лично достойнство на мъжа и на жената, което трябва да бъде признато във взаимната и пълноценна любов. За да могат обаче задълженията на това християнско призвание непрекъснато да бъдат посрещани с вяра, се изисква необикновена добродетелност: именно затова укрепените за свят живот от благодатта съпрузи следва усърдно да поддържат твърдостта на любовта, величието на душата, духа на саможертвата и да искат това в молитвата си.

Истинската съпружеска любов ще се радва на по-голямо уважение и на по-здраво обществено мнение, ако освен в грижата за възпитанието на децата християнските съпрузи свидетелстват за верността и съзвучието на любовта и като вземат участие в необходимия културен, психологически и обществен обмен в полза на брака и семейството. Младите хора трябва да бъдат просвещавани навреме и по подходящ начин, преди всичко в лоното на собственото семейство, относно достойнствата на съпружеската любов, нейната функция, нейното изразяване: така подготвени в уважение към целомъдрието, те ще могат да се обвържат в брак на подходяща възраст след почтен годеж.

Плодовитостта на брака
Бракът и съпружеската любов са насочени по природа към създаването и възпитаването на потомството. Децата действително са най-ценният дар на брака и много допринасят за благото на самите родители. Сам Бог каза, че “не е добро за човека да бъде сам” (Бит. 2:18) и “отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори” (Мат. 19:4), и като поиска да отреди на човека особено участие в Своето съзидателно дело, благослови мъжа и жената и им каза: “Плодете се и множете се” (Бит. 1:28). Оттогава истинската и добре разбрана съпружеска любов, както и цялата структура на семейния живот, която произтича от нея, без да се подценяват другите цели на брака, се стреми да предразположи съпрузите да съдействат със силен дух на любовта на Твореца и Спасителя, Който непрекъснато увеличава и обогатява чрез тях Своето семейство.


Със задължението си да предават човешкия живот и да го възпитават, което трябва да се счита за тяхна собствена мисия, мъжът и жената знаят, че са сътрудници на любовта на Бога Творец и един вид нейни тълкуватели. Затова те ще изпълняват своя дълг с човешка и християнска отговорност, с покорно богопочитание, с разсъдливост и старание ще отсъждат правилно като държат сметка и за собственото си лично благо и за това на децата си – както родените, така и онези, които предстои да се родят – като преценяват условията на живот на своето време и собственото си житейско състояние в материално и в духовно отношение, и накрая, като съхраняват ценностната система на благото на семейната общност, на временното общество и на Църквата. Това съждение трябва да бъде окончателно заявено от самите съпрузи пред Бога. Ала съпрузите следва да осъзнаят, че не могат да действат произволно в своята линия на поведение, а винаги трябва да се ръководят от съобразената със самия Божи закон съвест и да се подчиняват на Учителната власт на Църквата, която тълкува достоверно този закон в светлината на Евангелието. Този Божи закон проявява изпълненото със съпружеска любов значение, съхранява го и го тласка към истински човешкото му съвършенство. Така, когато християнските съпрузи, с доверие към Божието провидение и с дух на саможертва, изпълняват своята прокреативна, християнска и човешка отговорност, те славят Твореца и се стремят към съвършенството в Христос. Сред съпрузите, които изпълняват по този начин поверената им от Бога мисия, следва да бъдат запомнени особено онези, които с благоразумно решение и по взаимно съгласие приемат с широко сърце до възпитават както трябва повече деца.


Бракът все пак не е установен единствено с оглед на прокреацията , но самият негов характер на неразривен съюз и благото на децата изискват взаимната любов на съпрузите да се проявява правилно, да се развива и да съзрява. И затова дори много често тъй желаното потомство да не идва, бракът следва да просъществува като обичай и общение за цял живот и да запази своята ценност и неразривност.

Съпружеската любов и уважението към човешкия живот
Съборът знае, че съпрузите, които искат да водят съзвучен брачен живот, могат да се сблъскат в наши дни с обстоятелства, поради които поне за известно време не могат да увеличават броя на децата: тогава се изпитват затруднения при съхраняването на вярната любов и пълноценния семеен живот. Там където действително е прекъсната интимността на брачния живот нерядко верността е застрашена, а потомството може да бъде провалено: тогава всъщност се застрашават възпитанието на децата и смелостта да се приемат други.


Някои се осмеляват да предложат непочтени решения за тези проблеми и не се спират дори пред убийството. Ала Църквата напомня, че не може да съществува истинско противоречие между Божиите закони за предаване на живота и дълга за благоприятстване на истинската съпружеска любов.


И действително, Бог, Господарят на живота, повери на хората възвишената мисия да закрилят живота, която трябва да се изпълнява по достоен за човека начин. Затова животът трябва да бъде закрилян изключително грижливо още от зачеването му: абортът и детеубийството са отвратителни престъпления. Човешката сексуалност и човешката способност за зачеване удивително превъзхождат всичко, което се случва в по-нисшите стадии на живот: затова и самите присъщи на брачния живот действия, уредени според истинското човешко достойнство, трябва да бъдат зачитани с голямо уважение. А когато се касае за съгласуване на съпружеската любов с отговорното предаване на живота, моралният характер на поведението не зависи само от искреността на намерението и от преценката на мотивите, а се определя от обективни, основани в самата природа на човешката личност и на нейните действия критерии, предназначени да запазят в контекста на истинската любов цялостния смисъл на взаимното отдаване и на човешкото възпроизводство. Всичко това е невъзможно, ако не се полагат грижи за добродетелността на съпружеското целомъдрие с искрено сърце. Като се основават на тези принципи, църковните чеда не могат да следват при регулирането на възпроизводството пътища, които Учителната власт не одобрява в своето обяснение на Божия закон.
Нека бъде ясно за всички, че човешкият живот и задължението за предаването му не се ограничават само в това време и не намират пълното си измерение нито пълния си смисъл само в този свят, а винаги се съотнасят към вечната съдба на хората.


Всеобщите усилия за благото на брака и на семейството
Семейството е в някакъв смисъл училище за човешко обогатяване. За да може обаче да постигне пълнотата на живота и задачата си, е необходимо едно пропито с обич духовно общение между съпрузите, единомислие и усърдно сътрудничество на родителите във възпитанието на децата. Дейното присъствие на бащата се отразява много благоприятно на тяхното изграждане, но същевременно трябва да се запазят присъствието и грижите на майката, от която особено се нуждаят по-малките деца, разбира се, без да се пренебрегва издигането на жената в обществото. А децата трябва да бъдат така изградени чрез възпитанието, че когато достигнат до зрелостта си да могат да следват с пълно чувство на отговорност своето призвание, включително и свещеното, и да изберат житейско си състояние. И ако изберат състоянието на брачния живот, да могат да създадат собствено семейство при наистина благоприятни за тях морални, обществени и икономически условия. Родителите и настойниците са задължени да ръководят по-младите в изграждането на ново семейство с благоразумни съвети, представени така, че те охотно да ги слушат. При все това те трябва преди всичко да избягват принудата чрез каквито и да е форми на пряк или косвен натиск при избора на определено житейско състояние или на определено лице за съпруг/а.


Така че семейството, в което различните поколения се срещат и взаимно си помагат да достигнат до по-пълноценна човешка мъдрост и да съчетаят по подходящ начин правата на личността с другите изисквания на обществения живот, наистина е основа на обществото. Затова всички онези, които имат влияние в обществото и различните му категории следва дейно да сътрудничат за благото на брака и на семейството. А гражданските власти следва да считат за свой свещен дълг уважението, закрилата и благоприятстването на тяхната истинска природа, на обществения морал и на семейното благоденствие. Особено защитено трябва да бъде правото на родителите да създават потомство и да го възпитават в лоното на семейството. Но едно предвидливо законодателство и разнообразни начинания следва да закрилят и да помагат по подходящ начин на онези, които за нещастие са лишени от семейство.


Като скъпят настоящето време и разграничават постоянните неща от променливите форми, християните следва да съдействат за надлежното развитие на ценностите на брака и семейството както със свидетелството на собствения си живот, така и със съгласувано с хората с добра воля действие. Така, след като преодолеят настоящите затруднения, те ще могат да се погрижат за интересите на семейството съгласно новите времена. От голяма помощ за целта ще бъдат християнското чуство на верните, правилната морална съвест на хората, както и мъдростта и компетентността на всички посветили се на свещените дисциплини.


Научните специалисти, най-вече биолозите, лекарите, социолозите и психолозите могат много да допринесат за благото на брака и семейството и за спокойствието на съвестта, ако обединявайки изследванията си, се постараят да изясняват все по-задълбочено различните условия, които благоприятстват едно добре уредено и почтено човешко възпроизводство.


Надлежно осведомените по проблемите на семейния живот свещеници са задължени да подкрепят призванието на съпрузите в техния брачен и семеен живот с различни пастирски средства – проповядване на Божието Слово, литургичен култ и друга духовна помощ –, да им помагат човечно и търпеливо при затрудненията, да укрепват любовта им, за да се създадат наистина спокойни семейства.


Различните апостолски дела и особено семейните движения следва да съдействат с учението и с действието за подкрепата на младите хора и на самите съпрузи, особено на новите семейства, и да ги подготвят за семейния, обществения и апостолския живот.


И накрая, самите сътворени по образа на живия Бог съпрузи и установени в неподправено лично достойнство следва да бъдат обединени от една и съща взаимна обич, от едно и също чувство, от една и съща святост, така че, следвайки Христос, начало на живота, в радостите и в жертвите на своето призвание чрез своята вярна любов да могат да станат свидетели на тайната на любовта, която Господ откри на света със смъртта и Възкресението Си.


Монс.Георги Йовчев,
Софийско-Пловдивски епископ










All the contents on this site are copyrighted ©.