Павел призван за мисионер между езичниците

С изключителното обръщане към вярата в Христос, Павел получава също и мисионерски мандат, който го превръща от гонител на последователите на Христос в свидетел на същия този Христос. Пръв, този мандат му го възвестява Анания, към когото Павел бива отправен от Исус: „Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш” (Деян 9, 6; 22, 10). Мисията за която е изпратен ще бъде потвърдена три години по-късно, в храма на Ерусалим, където Павел изпада в състояние на екстаз: „А когато се върнах в Ерусалим и се молех в храма, унесох се и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха. И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците” (Деян. 22, 17-21). Именно в Ерусалим този мандат бива определен като мисия между езичниците. Като потвърждение на това са и думите на Господа отправени към Анания: „Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви” (Деян. 9, 15).

В свидетелството на Павел пред цар Агрипа, този мандат е изречен от самия Христос при срещата по пътя за Дамаск, който го насърчава да не се противопоставя на плана Божии предназначен за него: „Мъчно е за тебе да риташ против ръжен… Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените” (Деян. 26, 16-18).


Както за останалите апостоли – а и за всеки християнин още от момента на неговото кръщение – също и за Павел званието е неразделно и вплетено в мисията: действието е свързано с битието и по този начин живота намира своето единство. Ето защо Павел в своите послания се определя като: „апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите” (Гал 1,1; 1,11; Рим. 1,1; 1Кор. 1,1). По този начин обръщането предизвикано от срещата с Възкръсналия не се свежда само до едно потресаващо изживяване, а по скоро е лично изживяване. Полският равин и богослов Лео Балек пише: „Елина, не е имал Бог на който да служи и който да го изпрати като свой мисионер. Само юдеина е притежавал съзнанието, че всяко Божие откровение включва и една мисия”. На Саул се случва това, което се случи на Мойсей и на пророците. Без колебание, от този момент енергията и ревността на фарисеина биват всеотдайно поставени в служба на Христос: „За мен е необходимост да проповядвам. Горко ми ако не проповядвам евангелието” (1Кор 9, 16).
Светла Чалъкова