Равноправие между неравноправни

„Няма нищо по-несправедливо от това да поставиш на равно неравноправни”. Това несъмнено е мнение, което споделят много хора. Неравенството, което винаги е съществувало и до днес е точка, която касае политическата реформа на много държави. В основата на тези реформи е стремежът към универсализиране на услугите и налагането на критерии , базирани върху икономическите възможности на гражданите. В тази връзка насочваме вниманието към един основен аргумент: преразпределение на благата.

Казано накратко, целта е да бъде намалено неравенството, чрез универсализиране на услугите и налагането на селективни критерии, като предложения начин е чрез преразпределение на благата. В резултат на гореказаното може да бъде направен следния анализ:


На първо място, за да се гарантира равенството не е достатъчно да бъдат предложени на всички еднакви начални възможности: това би било достатъчно, но само при условие, че всички тръгнем да се състезаваме с еднакви възможности. Това е като да се състезават коли от една и съща марка, с еднакви цилиндри, с еднаква мощност, по един и същ път с еднакви трудности и улеснения. Това естествено не е възможно, защото всички тръгваме неравни, и трябва да извървим различни пътища с различни трудности и улеснения.


Второ, за да се гарантира равноправието не е достатъчно да се гарантира социалния минимум, а трябва да се гарантира минималното благодевнствие, защото неравноправието касае не само последните , но и предпоследните, които често са на ръба на бедността.

Трето, за да се промоцира равноправието трябва да бъде контрастирана диктатурата на средната класа, която поставя в сянка работническата класа.

И накрая, за да се промоцира равенството трябва непрекъсната борба с дезинформацията и невниманието относно социалното неравенство; необходима е борба срещу мита, поддържан от някои политически формации за безразборния универсализъм; необходимо е преразпределение на ресурсите, което обаче води до реплики, касаещи постоянно нуждите на бюджета.


Съществуват мнения, според които в борбата срещу неравенството и солидарността в политическата борба за социално равенство, католиците са направили прекалено малко. Нещо по този повод в Италия е направено от хуманитарната организация „Каритас”. Дори в едно свое изказване през 1972 г. Папа Павел VІ казва: ”Вярно е, че днес модерното общество е много по-чувствително към прилагането на правосъдие, отколкото към проявяването на милосърдие. Но милосърдието е необходимо, като стимул и допълнение към справедливостта”.

От наблюдения, направени от различни фондации, става ясно, че равенство и безплатни услуги за всички могат да бъдат постигнати само, ако сметките са точни и всички плащат редовно своите данъци. От тук се стига до извода, че политическата класа трябва да отдават повече внимание по въпросите за равноправието и трудностите породени от неспазване на законите. Една демократична власт трябва да подготви такива хора, които да поемат своята политическа и морална отговорност в парламента, както мнозинството, така и опозицията, в правителството и в местните институции.