Папата пред италианските епископи: възпитанието, основна задача за формирането на истински и зрели християни

Възпитанието е основна задача за Църквата и за италианското общество: това заяви Бенедикт ХVІ пред италианските епископи, които прие във Ватикана по повод генерална асамблея на Италианската епископска конференция. Папата подчерта, че доброто възпитание обединява авторитета и личния пример. Светия Отец поднови своята солидарност към населението от Абруцо, пострадало от земетресението и окуражи инициативите в подкрепа на страдащите от икономическата криза.

********
„Има нужда от авторитетни възпитатели, към които новите поколения могат да гледат с доверие”: този е горещият апел отправен от Бенедикт ХVІ на аудиенцията с италианските епископи, които посветиха своята тема именно на фундаменталната задача за възпитанието. „Трудностите за формиране на истински християни – предупреди Папата – се преплитат и се смесват с трудностите за израстване на отговорни и зрели мъже и жени, в които съзнанието за истината и доброто, и свободния достъп до тях са в центъра на възпитателния процес”:


„Един истински възпитател поставя на първо място своята личност и умее да обедини авторитета и примера в задачата да възпитава тези, които са му поверени. Това съзнаваме ние самите, които сме поставени като водачи сред Божия народ, към които апостол Петър отправя на свой ред поканата да пасем Божието стадо ставайки „примери за стадото”. 

Възпитанието, каза Папата, е една „основна и постоянна задача в живота на Църквата”, която днес е спешна и извънредна. Затова е необходимо, да се обсъди една възпитателна програма „родена от последователната и пълна визия за човека”, която може „да се роди единствено” от Исус Христос. Той е Учителят „в чието училище възпитателната задача може да се открие като едно високо призвание”, към което всеки верен е призван:


„Във време на релативистични и нихилистични концепции за живота, а самата законност на възпитанието е поставена на дискусии, първият принос, който може да се предложи, е да се свидетелства нашето доверие в живота и в човека, в неговия разум и в неговата способност да обича. То не е плод на наивен оптимизъм, а произтича от „доверието, което ни е дарено чрез вярата в изкуплението извършено от Исус Христос” (Spe salvi,1)  

Папата припомни, че следващата неделя ще се чества третата година от началото на инициативата Агора на италианските младежи. Във връзка с това насърчи йерарсите да анализират възпитателния процес и да начертаят нови програми за младежите. Но, допълни, възпитанието не може да се отнася само до новите поколения:


„Възпитателното дело се отнася и за зрялата възраст, която не е изключена от истинската отговорност за постоянно възпитание. Никой не е изключен от задачата да се грижи за своето и на другите израстване в „мярката на пълнотата в Христос”.  
Бенедикт ХVІ спря внимание и на трагедията засегнала жителите на Абруцо. Една драматична ситуация, каза, в която се поднови „чувството на солидарност, дълбоко вкоренено в сърцето на всеки италианец”:

„Имах възможност по време на моята визита в тази трагично засегната земя, лично да си дам сметка за траура, за болката и за разрушенията причинени от силния трус, но също така и за душевната сила на това население, както и за солидарността, която своевременно се задейства от всички части на Италия (…) Желая отново да уверя епископите от Абруцо, а чрез тях и местните общности в моята постоянна молитва и близост”.


Светият Отец се спря на финансовата и икономическа криза, засегнала в различна степен всички страни, включително Италия. Въпреки взетите мерки на различни нива, отбеляза, „социалните ефекти на кризата продължават да бъдат чувствани дори силно” от най-слабите слоеве. Бенедикт ХVІ изказа похвала към инициативата на Италианската епископска конференция за учредения фонд на солидарността наречен „Заем на Надеждата”, в рамките на който следващата неделя ще бъдат събирани дарения на национално ниво. Една инициатива, допълни, която припомня даренията насърчени от Свети Павел за Църквата в Ерусалим:


„В един труден момент, засягащ особено силно останалите без работа, това се превръща в един истински култов акт, раждащ се в сърцето на вярващите от любовта насърчена от Духа на Възкръсналия. Той е едно красноречиво известие за дълбоката вътрешна промяна, родена от Евангелието и една вълнуваща проява на църковно единение”. 
В своето дълго слово Папата отдели място и отправи думи на насърчение към свещениците, монасите и верните миряни ангажирани в енориите във всички части на страната. Папа Бенедикт призна, че не трябва да крият „трудностите”, които срещат за довеждането на техните членове до пълното приближаване към християнската вяра”. Не случайно, продължи, се насърчава обновление „под знака на засилващото се сътрудничество на миряните”. Посочи също „дълбоката връзка на Италианската Църква със Светия Престол”, един дух на единение, който насърчава дълбоката интеграция на територията на християнския народ. Постави акцента и върху дейността на италианските епископи „за насърчаване на манталитет в полза на живота във всеки негов аспект и момент”. Накрая отправи думи на похвала и към възванието „Свободни да живеем. Да обичаме живота до края”, в което католиците миряни работят, за да не липсва в страната „съзнанието за пълната истина за човека”.