Бенедикт ХVІ: Обща отговорност на миряни и клир в мисията на Църквата

Църквата, Божият народ и Тялото Христово, ролята на миряните в пасторалната дейност, понятието за Църквата според Втория Ватикански Събор и свидетелството за милосърдието, което убеждава света. Това са част от темите разгледани от Бенедикт ХVІ при откриването на годишната църковна среща на римския диозец в Базиликата на Сан Джовани ин Латерано. Темата не срещата, която ще завърши в петък е „Църковна принадлежност и обща пасторална отговорност”.


Миряните не могат да бъдат видяни само като "помощници" на клира, а трябва да бъдат видяни като "отговорни" заедно с клира за мисията на Църквата. Това каза Бенедикт на откриването на годишната църковна среща на римския диоцез, започнала на 26 май в Базиликата Свети Йоан Латерански, на която присъстваха многобройни свещеници, богопосветени и вярващи. Тази година срещата се отличава от тези състояли се през изминалите години, както подчерта викария на римския диоцес кард. Агостино Вилини, защото не разглежда една специфична тема, а е по-скоро проверка на пасторалната дейност в Рим през последните десет години и възможност за извличане на полезни насоки за църковния живот. Тема на срещата е „Църковна принадлежност и обща пасторална отговорност” и на нея Бенедикт ХVІ отговори, започвайки от Втория Ватикански Събор и неговите концепции за Църквата, като тайна на „общение между хората”, които под действието на Светия Дух сформират „Божият народ” и „Тялото Христово”. Понятието „Божи народ” – подчерта Папата – изразява смисъла за продължителност, защото при влизането си в историята Бог избра един определен народ, да бъде негов народ, а именно Израел. Едно особено намерение, което се отваря към универсалността. Понятието „Тяло Христово” изразява именно тази универсалност. Христос е този който, разрушавайки стената, която разделяше народите и културите, сформира един само народ чрез своят Кръст и Възкресение. Само в Христос се превръщаме в Божи народ:

„Понятията „Божи народ” и „Тяло Христово” се допълват: в Христос действително се превръщаме в Божи народ. Божи народ, означава „всички”: от Папата до последното кръстено дете”.


Веднага след Втория Ватикански Събор, тази църковна доктрина отбеляза широка приемственост и донесе много добри плодове, но усвояването и в тъканта на църковното съзнание не стана винаги и навсякъде без трудности и според едно правилно тълкуване, подчерта Папата. Ако от една страна съществуваше тенденцията да се уподобява Църквата с йерархията, от друга съществуваше едно чисто социологично виждане за понятието Божи народ. Бенедикт ХVІ подчерта, че Втория Ватикански Събор не е възнамерявал да създава разцепление, нито да изгражда една друга Църква:
 
„Тази позиция противоречи с думите и духа на Събора, който желаеше преди всичко едно истинско и дълбоко обновление, в продължителността на Църквата, която расте и се развива във времето, но оставайки все същият Божи народ”. 

Днес, продължи Папата, много миряни са изгубили смисъла за Църквата и не се чувстват част от църковната общност или се обръщат към енориите само за да получат църковни служения при някой определени обстоятелства. Много от нехристияните не познават красотата на вярата:
 
„За това е нужна промяна в начина на възприемане относно ролята на миряните, на които трябва да бъде призната ролята на „отговарящи заедно с клира” за благото на Църквата, а не само като помощници в Църквата, като по този начин допринасят за утвърждаването на зрели и активни миряни”. 

За осъществяването на всичко това е нужно по-задълбочено и внимателно оформяне относно визията на Църквата, подобряване на пасторалната дейност и насърчаване на взаимната отговорност на членовете на Божия народ. Но това от своя страна не намалява отговорността на енорийските свещеници: „вие, обърна се към тях Папата, имате отговорността да насърчавате духовното и апостолско израстване на всички онези, които са дейни в енориите". Нужно всяка една общност да бъде възпитана в молитвеното вслушване на Словото Божие. Но централно място заема вярата, която освен че е личното отношение с Бог е и основния компонент за всяка една общност. Вярата е преди всичко в помощ на младите хора, които са постоянно подложени пред индивидуализма, който от своя страна отслабва човешките взаимоотношения. Освен това, трябва да се обърне особено внимание на отслужването на Евхаристията, защото именно в Евхаристията се ражда общението. Трябва да се научим, отбеляза Бенедикт ХVІ, да пазим единството на Църквата от съперничеството, от спорове и ревност които могат да се породят в лоното на църковните общност и между самите тях. Като се обърна към движенията и обществата създадени след Втория Ватикански Събор, Бенедикт ХVІ ги насърчи да се грижат за възпитанието на техните членове, за да се разрасне в тях чувството на принадлежност към църковната общност:
 
„Духовното и апостолско развитие на една общност води до нейното разрастване, посредством убедителната мисионерска дейност. Не щадете вашите сили за съживяването на всяка една енория, както в малките групи така и в центровете, които възвестяват Христос и Неговото слово. Всички те са места, където е възможно да се изпита вярата, упражнява милосърдието, предложи надеждата. Това разделение на големите градски енории посредством умножаването на малки общности предоставя възможността за една по-широка мисионерска дейност, която взима на предвид гъстотата на населението, нейните културни и социални черти, които често са много разнообразни”. 

Бенедикт ХVІ подчерта и важността този метод да бъде приложен и на работното място, като се създават мисионерски групи с подходяща за дадената среда пасторална дейност. Бъдещето на християнството, ясно подчерта Папата, зависи от свидетелството на всеки един от нас, но не трябва да забравяме, че милосърдието е онова което привлича хората към Църквата още от първите години на нейното създаване:
 
„На въпроса, как може да бъде обяснен успеха на Християнството през първите векове, издигането на една еврейска секта в официална религия на Империята, историците отговарят, че той се дължи предимно на милосърдието на християните”.


„Бъдете добри самаряни”, насърчи Светия Отец присъстващите, „защото милосърдния живот е първата форма на мисионерството”.