Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Светът има нужда от умереност и респект към правилата, за да излезе от бедността и да хуманизира труда

„Съвършеното единение с Христовото Тяло” трябва да се защитава от силите разрушаващи обществото, дехуманизиращи труда и непознаващи солидарността към бедните. Това заяви Папа Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция, която проведе на площад Свети Петър пред близо 20 хиляди души. Кетехизисът бе посветен на Свети Теодор Студит, монах живял между осми и девети век, борил се срещу иконоборците и за засилване на християнската идентичност сред своите монаси.

И днес Папата посочи за пример друг силен мъж, скрит под скромната дреха на монашеското расо, свети Теодор Студит. Бенедикт ХVІ продължи темата за византийската епоха между осми и девети век, доминирана от борбата срещу иконоборците. Един „мъж израснал във вярата”. Папата направи известен „паралел” между историята и ценностите на периода, в които живее Свети Теодор Студит и третото християнско хилядолетие:


„Днес има много течения, които застрашават единството на общата вяра и подтикват към един опасен духовен индивидуализъм и духовна гордост. Необходими са усилия за защитата и засилването на съвършеното единение с Христовото Тяло, в което могат да се поставят в хармония мирът в ордена и искрените лични връзки в Духа”. 

Преследванията на иконоборците, причинили дълги години затвор за Свети Теодор Студит, мъченията и изгнаничеството е тясно свързано, каза Папата, с реформата на монашеския живот, въведена от Теодор Студит с голямо вдъхновение. Подкрепян от многобройна монашеска общност – триста монаси, когато в другите манастири е имало по около трийсет – Свети Теодор настоява върху необходимостта от ред и подчинение, както и от строг и интензивен християнски живот. Прави го например, когато говори за бедността чрез поучения, които са валидни и днес:


„Не трябва да зависим от материалната собственост, напротив, трябва да се учим да се лишаваме, на скромност и въздържаност. Само така може да израства едно солидарно общество и може да бъде преодолян големият проблем на бедността в този свят”. 
Друго изкушение, от което Свети Теодор Студит се опитва да защити своите монаси, отвикнали след преследванията да живеят като едно единствено тяло – е това на „примата на волята”, в егоистичен смисъл, на който монахът противопоставя примата на послушанието. Едно „отричане”, отбеляза Папата, необходимо и в общество като нашето, което често пъти забравя основните ценности:


„Ако всеки гледа само себе си, социалната тъкан не може да функционира. Само научавайки се да се включваме в общата свобода, да я споделяме и да й се подчиняваме, когато се учим от законността, т.е. когато се подчиняваме на правилата за общото благо и за общия живот, тогава едно общество, а също така и самото аз, може да бъде изцелено от гордостта да стои в центъра на света”.  

Но освен самовладеенето, което тръгва от послушанието, за да стигне до практикуването на бедността и на целомъдрието, Бенедикт ХVІ посочи една друга „добродетел” в живота и мисията на древния византийски монах, „любовта към труда”:


„Този, който е активен във физическия труд, който работи усърдно, казва светецът, е усърден и в духовните задължения. Затова не позволява, под претекста за молитвата и размишлението, монахът да се откъсва от работата, дори ръчната, която според него и според цялата монашеска традиция, в действителност е средство за да бъде намиран Бог (…) Именно така трудовият свят трябва да бъде хуманизиран, а човекът посредством труда става все повече самия себе си, приближава се все повече до Бог”. 
Аудиенцията завърши с поздравите и синтеза на катехизиса казани на девет езика. Освен различните енорийски и епархийни групи, Папата поздрави и членовете на Фондацията Свети Матей, основана в памет на виетнамския кардинал Ван Туан, придружени от кардинал Ренато Рафаеле Мартино, председател на Папския съвет за справедливост и мир. Бенедикт ХVІ ги насърчи да „разпространяват социалната доктрина на Църквата” и преди всичко, „да правят видима близостта на Църквата до бедните материално и духовно”. Малко след това, спирайки се да поздрави верните зад преградата, Бенедикт ХVІ разговаря за няколко минути с Маргарет Тачър, бивш британски премиер от 1979 до 1990 г.