Папата припомня отец Матео Ричи, мисионер в Китай. В неделя ще бъде отбелязан вторият Ден на молитва за Църквата в страната

В неделя, 24 май, ще се проведе вторият Ден на молитва за Църквата в Китай, пожелан от Папа Бенедикт ХVІ в неговото писмо до китайските католици през 2007 г. В Италия събитието ще бъде отбелязано тържествено в Неапол, където архиепископът кардинал Крешенцио Сепе ще отслужи литургия в присъствието на стотици китайски католици емигранти. Същевременно, вчера в Мачерата, родният град на отеца йезуит Матео Ричи, бе припомнен този голям евангелизатор на Китай умрял в Пекин през 1610 г.


Една „пасторална стратегия” базираща се на приятелството и респекта към една благородна и далечна култура, каквато е китайската, водена с мъдрост и превърнала се в пророческа. Тази е основната мисъл, която Бенедикт ХVІ изразява в писмо посветено на големия евангелизатор на Китай, йезуитът Матео Ричи. Писмото е адресирано до монс.Клаудио Джулиодори, епископ на Мачерата, градът където мисионерът се ражда през 1522 г. и където са в програма многобройни прояви припомняща смъртта на отец Матео в Пекин на 11 май 1610 г. Бенедикт ХVІ дава висока оценка на този мисионер и разпространител на Евангелието сред китайския народ. „Далновидният труд” на този „смел и интелигентен посланик на Христовото Евангелие”, казва, „поразява със своето новаторство и присъща способност да се приближава с пълен респект към китайската културна и духовна традиция”. Папата изтъква по-специално неговото приятелство: „това което направи оригинален и бихме могли да кажем, пророчески неговия апостолат – признава – бе положително неговото дълбоко приятелство, което хранеше към китайците заради тяхната история, заради тяхната култура и религиозни традиции”.

„Пример на диалог и на респект към другите вярвания – пише още Папата – този ваш земляк направи от приятелството стил в своя апостолат по време на 28-годишния си престой в Китай”. Едно приятелство, „на което бе отвърнато” от страна на местното население, позволило на отец Матео да преодолее трудностите и неразбирателствата и на което, припомня Бенедикт ХVІ, „пожела да остане верен чак до смъртта”. С този „евангелизаторски стил”, реализира би могло да се каже, една научна методология и една пасторална стратегия базирани от една страна на респекта към обичаите на мястото, които новопокръстените китайци не трябваше да изоставят приемайки християнската вяра, а от друга, на съзнанието че Откровението би могло още повече да ги подобри и обогати”.