Ватиканският говорител отец Ломбарди за визитата на Папата в Светата Земя

Послание на смелост и на надежда, на вяра и любов, остави Папа Бенедикт ХVІ в Светата Земя. С повече за неговото послание и за завършилото 12-то международно апостолическо посещение в Йордания, Израел и Палестинските територии слушаме Ватиканския говорител отец Федерико Ломбарди:
 
**********
Посланието, което Папата остави бе едно послание съответстващо на това, което и каза, едно послание на мир с различни оттенъци: мир между държавите, мир между различните религии, мир между различните обреди в Католическата Църква и между различните християнски конфесии. Но това бе послание не само от едно пътуване на Папата, който говори на другите, много повече това бе едно послание от пътуване на Папата, който слуша. Бенедикт ХVІ е личност, която слуша много и с голямо внимание. Лицата, които среща са лица, които той изслушва, от което получава много. По време на това пътуване той изслуша политиците на три различни страни: Йордания, Израел и Палестинските територии с техните проблеми; религиозни дейци от три различни религии, евреи, равини, мюфтии, мюсюлманските глави в Йордания, Израел и териториите, християни от различните обреди с техните различни проблеми, от различните конфесии. Едно непрекъснато изслушване, богато, търпеливо и внимателно. А това, струва ми се, е един голям и дълбок опит за него, за да разбере каква е човешката и духовна действителност на Светата Земя и следователно, на какво трябва да се наблегне по пътя за търсенето на мира, като търсене на измеренията, на слушането, на разбирателството и на духовния, културен, социален и политически диалог. Следователно, това бе пътуване на посланието и пътуване на изслушването. Тези според мен са двете основни измерения, що се отнася до Папата и до света, който посети.
 
В. - Едно поклонничество по стъпките на Исус в Светата Земя, но също така едно поклонничество до светилищата на другите две монотеистични религии…
Точно така. Папата дойде тук както идват всички християни, всички вярващи, за да преоткрие главните места на нашата вяра. Това обаче премина много дискретно, почти незабелязано, бе по-малко видно, защото не бе аспектът, който привличаше повече вниманието на голямата публика, на международния печат. Папата бе поклонник и в светите места на другите големи религии, с които разговаря: бе в Яд Вашем, бе на западната стена, бе в джамията на Йордания, бе в джамията Храм на Скалата. Следователно, отиде именно в тези места, за които поиска свободен достъп за всички. Папата и Църквата, иска специален статус за Ерусалим и възможността за свободен достъп до светите места на трите религии. Бенедикт ХVІ бе поклонник до светите места на трите религии. Бих казал, че даде един голям пример какво означава да се води междурелигиозен диалог.

В. – В арабския печат направи голямо впечатление преди всичко смелостта на този Папа при неговата среща с палестинския народ…
Разбира се и аз смятам, че това бе едно смело пътуване и същевременно едно пътуване на надежда. Папата съзнаваше, че идва в една ситуация богата на напрежение. За Близкия Изток, за Светата Земя и за Ерусалим моментът не е лесен. Папата го знаеше много добре и възникваше въпроса дали е уместно той да дойде. Но, както своя предшественик, всеки път когато има съмнения и предпазливите и добронамерени хора казваха: „Не, нека бъдем внимателни, да отложим…” той избра посоката на смелостта, което е една християнска смелост, което е едно свидетелство на вярата и надеждата. Струва ми се, че наистина имаше право, защото неговото послание остана, неговото послание бе разбрано като послание на любов, на надежда и на мир. В Палестинските територии Папата подчерта линии, които не са особено нови, които са водещите линии на Светия Престол за пътищата, по които да се намери мир в справедливостта за тези земи. Да се кажат обаче тези неща пред стената, да се кажат в бежанския лагер, да се кажат на срещата и с политиците на Израел не е лесно, но словата на Папата бяха винаги изключително уравновесени и следователно приемливи и уважени от едната и от другата страни. Той винаги казваше, че трябва наистина да се търсят мира и помирението за всички, за едната и за другата страна.

В. – Какво послание остави Бенедикт ХVІ на местната Църква в Светата Земя?
Срещата с местната Църква ставаше все по-очевидна особено през последните дни: денят във Витлеем и този в Назарет с големите литургии, както и тази в Ерусалим. Бих казал обаче, че литургията във Витлеем и тази в Назарет бяха големи празници, каквито никога досега не е имало. Бяха празници по-големи от тези с Йоан Павел ІІ, което трябва да се отбележи: Йоан Павел ІІ бе първият Папа, който отвори някои пътища, първият който отиде на Стената на плача, първият, който отиде в една джамия и т.н. Следователно, за Бенедикт ХVІ липсваше ефекта новост, който присъстваше за Йоан Павел ІІ, обаче той потвърди приемствеността и пътя по същата линия. А що се отнася до Църквата, тя върви напред и с тези големи моменти на празници и общо честване, многобройна с тези общности, които са малцинство и се чувстват малки, бедни и разпръснати. Следователно, вярвам, че това бе един момент на голямо доверие, изживян от местните християнски общности, което именно Папата желаеше да им даде: едно доверие гарантирано от вярата, но и от този човешки и християнски опит заедно да се празнува, който бележи с това изживяно и видимо преживяване един етап на надеждата, която расте.