Местата на Папската визита в Израел

15 май
Божи Гроб: Според традицията това е мястото на Разпятието, Погребението и Възкресението Христови. Било е наричано Голгота (евр. Череп) поради овалната форма на терена. В епохата, когато е живял Христос мястото се е намирало извън града и вероятно е било по-високо отколкото днес. Бива присъединено към града през периода от 41 до 44 г., когато е построена третата защитна стена на Ерусалим. След потушаването на еврейското въстание през 135 г., Ерусалим претърпява радикална промяна: юдеите, самаританите и юдео-християните биват изгонени от града без правото да се завърнат в него. Император Адриан в стремежа си за изтрие всяка следа от юдейската религия, разрушава всички места за култ. Същата съдба сполетява и Божи Гроб. Разрушен до основи, на негово място бива построен храм на Венера-Ищар. Единствената християнска общност останала по онова време в Ерусалим са били езичници обърнати към християнството. Тази общност запазва спомена от Гроба, покрит с езически сгради, до времето на император Константин.

По време на Вселенския Събор в Никея през 325 г., епископа на Ерусалим, Макарий, призовава император Константин да върне облика на Божи Гроб. Константин разрушава храма на Венера, построен над Голгота и неговата майка Елена построява Базиликата на Възкресението. Построения комплекс на Базиликата е съставен от три части. Първата включва параклиса на гроба: скалата е била разрязана и Гроба е бил изолиран от олтара; около него е бил построен параклиса завършващ с купол наречен Анастази (гр. Възкресение). Втората част от комплекса е така наречения Мартириум намиращ се пред Анастази. Това е една пет корабна базилика. Третата част включва Голгота, също и тя е изолирана от обкръжаващата стена и облицована с мрамор, оставяйки необлицован само върха на скалата, в която е поставен символичен кръст. Разликата в нивата между базиликата и върха на Голгота е бил, но и все още е, около 5 мт.
 
14 май
Назарет: Намиращ се на 104 км от Ерусалим, Назарет е най-големия арабски град в Израел и най-важния в Галилея, на която е административен център. Назарет, на еврейски „разцъфналата”, се намира между 350 и 495 м. над морската висичина. Жителите на старата част на града наброяват 40.000 души, християни и мюсюлмани, а кметството е мюсюлманско. Високата част на града е населена от евреи емигранти, дошли в този град след 1948 г. Началото на Назарет датира от Брозновата ера, но неговата истинска история започва с евангелските събития (Ангелската блага вест, детските години на Исус, изгонването на Христос от Синагогата). Още от І век градът е обитаван от юдеи и християни от еврейско потекло, между тях са родните на Исус които били начело на Църквата. Техните домове се превръщат още в първите години на християнството в място за култ и за запазени като такива и до днес. През V век в града се заселват обърнали се към християнството езичници. Още от първите векове на християнството Назарет се превръща в едно от основните поклоннически места. Като доказателство за това са свидетелствата, които да запазени и до наши дни, от Еузебий Кесерийски, свети Йерулам, римската аристократка Марчела и свидетелството на един анонимен поклонник от италианския град Пиаченца. Този анонимен поклонник в своите пътеписи информира за съществуването на една църква построена на същото място, където е бил домът на Мария.


Базиликата на Благовещението: С арабското нахлуване спокойната обстановка на религиозна толерантност в града се влошава. По време на кръстоносния период Назарет многократно е превземана от мюсюлманите, но през 1650 г. Емира на Ливанския Хълм и принц на Галилея, Фахр ад Дин ІІ, дарява на францисканците местността на Ангелската Блага вест на Мария, но само през 1730 г. получават разрешение да построят първата църква на Благовещението. Тази църква е включвала пещерата-дом на Светото Семейство, намираща се в крипта под главния олтар. Издигната в енория, църквата бива разширена през 1877 г., а в последствие през 1954 г. разрушена, за да бъде построена настоящата Базилика на Благовещението по дело на италианския на архитект Джовани Муцио. Базиликата осветена през 1969 г. от папа Павел VІ е изцяло построена от армиран бетон и подовата и настилка е от камък. В горната част на фасадата е поставена статуята на Исус Изукпителя, под нея е изобразен епизода на Ангелската Блага вест на Дева Мария, обкръжена от четиримата евангелисти. Южната фасада на Базиликата е посветена на детските години на Дева Мария. Вътре Базиликата е съставена от две построени една върху друга църкви с отвор в центъра, от който се вижда пещерата-дом на Светото Семейство. Долната част на Църквата е крипта която съхранява пещерата и францисканския олтар от VІ век, на който се чете надписа: Verbum caro factum est. Вътрешните стени на Базиликата изобразяват най-важните светилища за Мариината набожност: Камерун, Етиопия, Тайван, Венецуела, Бразилия, Полша, Америка, Португалия, Испания, Франция, Канада, Япония, Мексико, Австралия, Ливан, Аржентина, Англия). Купола е висок 55 м. и неговата вътрешност е под формата на палма. Подовата настилка, която свързва двете църкви представлява килим от многоцветен мрамор, който обобщава в осем картини Поучителната власт на Църквата за Дева Мария: Майка Божия, Успение Богородично, Девственост, Безкверно зачатие, Универсално застъпничество, Съвършена Святорст, Царствено достойнство, Духовно майчинство.

Хълма на Пропастта: Този остър хълм е наречен също „хълм на скока” и се намира на 2 км. Югоизточно от Назарет. Издига се на 200 м. височина от Ездрелонската равнина. Днес тази разлика във височината не се забелязва поради развитата урбанистка и демографската наситеност, но през Средновековието, според запазените хроники, е представлявал една страшна бездна. Християнската традиция, и преди всичко тази от средновековието, идентифицира това място с евангелския разказ на Свети Лука, който разказва че тук е бил отведен Христос за да бъде хвърлен в бездната. Днес на това място се намират останките от малък манастир, построен през ІХ век. Между 1933 и 1935 г. при археологичните разкопки направени от френския палеонтолог Рене Нювил и на Моше Стекелис от “Hebrew Univercity” бяха намерени вкаменени човешки останки датиращи от пред 100 хиляди годино, както и елементи които показват една „разпространена религиозна чувствителност” на населението живяло тук в епохата след раждането на Христос.
 
13 май
Витлеем: Градът се намира на Западния бряг, на 10 км южно от Ерусалим и 765 м надморска височина. Известен е най-вече с това, че е рожденото място на Исус.Във Витлеем е роден и Давид, вторият цар на Израел, поради което в Библията градът е наричан често „градът на Давид“. Според едно библейско пророчество (виж Михей 5:2) Месията трябвало да бъде негов потомък и да се роди в неговия град.Витлеем („Байт Лахем“) означава „Град на хляба“ (на иврит „лехем“ = „хляб“), но „Бейт Лахем“ може да означава също така и „Къща на месото“, ако бъде преведено от арабски („лахем“ = „месо“), въпреки че не липсват и други възможни етимологии, свързани с древен храм (байт) на една сирийска богиня. Основните ресурси са земеделието, животновъдството и ръчната изработка на предмети от маслиново дърво и седеф. За първи път Витлеем бива споменат в Библията във връзка със смъртта на Рахел, посочвайки го като град в който тя бива погребана (Изх. 35, 19). По късно бива идентифициран в Библията като Халев-Ефрата (1Пар 2, 24). В Светото Писание бива наричан още „Витлеем Юдейски”, защото е принадлежал на племето на Юда. С рождеството на Исус, най-малкия измежду всички градове в Юдея придоби огромна популярност и се превърна в едни от основните центрове на поклонничество в Светата Земя. През 135 г. император Адриан въвежда култа към Адон, но през 330 г. император Константин възвръща отново християнския култ. От тогава градът се превръща в монашески център: тук е живял свети Йеролам. След превземането на града от арабите през 638 г, Калифа Омар въвежда една политика на религиозна толерантност, но с наближаването на кръстоносните войски през 1099 г. мюсюлманите разрушават Витлеем. Във Витлеем е коронясан първия цар на Ерусалим, Балдуин. Градът е част от Хашимитското кралство на Йордания до юни 1967 г., когато заедно с Чизйордания бива превзет от израелската войска. От 1995 г. е част от Автономните Палестински Територии въз основа на Споразумението Осло ІІ.


Базиликата на Рождество Христово: Настоящата Базилика е съсобственост на три християнски общности и грижата за нея се регулира според така наречения „status quo”. Базиликата е поверена на латинската, гръцката и арменската християнска общност. „Православните гърци и арменци имат право да служат на собствените си олтари. В Базиликата на Рождеството латинската общност е собственик на една стълба, една пещера, на един свод, на дългите стени и на пода и имат право да служат литургия на олтара на Влъхвите. Гърците притежават абсида на Рождеството от където служат литургията. Това право я има и арменската общност. Сирийската християнска общност могат да влизат в Базиликата само два пъти в годината (Коледа и Великден) а Коптите само един път в годината (Коледа). Ключовете, които отварят малката вратичка Пещерата на Рождеството са три и всяка една от трите общности притежава копие от тях. Но всяка от тях има правото да използва тези ключове само в определени часове на деня. Притежаването на ключовете и собствеността на определени места в Базиликата бе установено между годините 1819 и 1928 г. въз основа на тежки спорове между различните общности, които често са завършвали с физически насилия. Днес ситуацията, с изключение на някой напрегнати моменти, е спокойна. Отношенията са сърдечни и царува дух на сътрудничество, който улеснява съжителството между трите общности.
 
Площада на Яслата: Площада се намира непосредствено до Базиликата и е главния площад на Витлеем. На него се намират сградите на Кметството, една древна джамия и “Bethleem Peace Center”. Площада е кръстопът нат Улицата на Пастирите, която води до мястото на Ангелското явление във палестинското селце Бейт-Сахур; Улицата на Пещерата на млякото, светилище в една пещера от бял туф, където традицията разказва че тук Мария е кърмила Исус Детенце и Улицата Павел VІ в памет папата, който посещава Витлеем на 6 януари 1964 г.
 
“Caritas Baby Hospital”: Тази педиатрична болница е построена през 1978 г. по инициатива отец Ернст Шнидринг и се подпомага изцяло от Швейцарската Асоциация „Kinderhilfe Bethlehem”. Германската и швейцарската епископски конференции предлагат тяхната помощ и подкрепа на болницата, която годишно има 30000 амбулаторни услуги, 4000 престои на лечение благодарение на 20 лекари, 6 сестри францисканки и 200 сътрудника.
 
Бежански легер Айда: Той е един от трите бежанските лагери в Палестинските Територии. Според данни на ООН, палестинските бежанци са около 4,6 млн., а в палестинските територии техния брой е 1,3 млн. бездомни палестници дошли тук по времето на две основни бежански вълни: през 1948 г. при обвяването на Израелската държава и през 1967 г. след „шест дневната война”. В лагера на Витлеем, пример за мирното съжителство между християни и мюсюлмани, живеят 5 хиляди души, част от които са християнски семейства.
 
12 май Площада на Джамиите: Известен също и като Al-Haram Ash Sharif (араб. Блогородното свято ограждение) е една изкуствено създадена равнина с формата на трапец, която заема една шеста от повърхността на Стария град на Ерусалим. Тази площ е смятана като три пъти свята: за евреите това е мястото на епизода на Аврам и Исак, а също и мястото на Храма на Саломон; за мюсюлманите това е третото по важност място за поклонничество след Мека и Медина; за християните е мястото на пророчеството на Христос за разрушаването на Храма на Ерусалим. На площада се издигат две големи джамии (Купола на Скалата и Ал Акса) с многобройни святи места с минарета, фонтани и галерии. Площада на джамиите е на равнина достижима от осем величествени стълби, всяка една от които завършва със колонади наречени Mawazin (араб. Везни). На тези колонади, според ислямската религия, ще бъдат окачени везните за да бъдат теглени душите на човеците в деня на страшния съд. Джамията Купола на Скалата е най-древния ислямски монумент в Светата Земя. Първата джамия построена през 640 г. бива заменена с настоящата през 687 г и е с несравнима красота. През ХІІ век е превърната от кръстоносците в християнска църква с името Templum Domini и от тук води своето начало ордена на Темплиерите. По времето на султана Салах ад Дин през 1187 г. храма се превръща отново в джамия. В средата на джамията се намира една скала, на която се е молил пророк Мухамед преди да предприеме своето пътуване към Небесата и от тази скала ще прозвучат фанфарите в деня на страшния съд. Джамията Ал-Акса според мюсюлманската традиция е най-отдалеченото от Мека място на което е бил пренесен по чудотворен начин Мухамед в нощта на „Ал-Кадр” (араб. На съдбата). Построяването и датира от началото на VІІІ век. Бива три пъти разрушавана от земетресения и се превръща в седалище на Темплиерите по времето на кръстоносните походи. На площада се намира и Ислямския музей, който съхранява една интересна сбирка от ръкописи из между които се отличава този на Корана датиран от епохата на мамелюците (VІІІ в).

Стената на Плача (Западната стена): Стената е част от крепителната стена на западната страна на Площада на Храма. Когато Ирод извърши реставрацията на Храма, разшири площта която го обкръжаваше, изграждайки и обновявайки по този начин крепителните стени. Стената, висока 15 м. е претърпяла многобройни реставрации, но това не пречи на посетителя да забележи частите на стената принадлежащи на различни епохи. Стената на плача е сърцето на ебраизма както от исторически така и по религиозни причини. Много са обичаите свързани с тази стена, като тази например да се поставят между процепите на камъните изграждащи стената листчета хартия с написани молитви и обети.


Център „Хекал Шломо”: Центъра е седалище на Главния Равинат на Израел и е построен на Главната Синагога на Ерусалим. Това е една величествена сграда изградена през 60.те години на миналия век, напомняща Храма на Соломон – Хекал Шломо означава Резиденция на Саломон. В сградата се намират равинатите на ашкеназитите и сефрадитите както и Върховния Религиозен Съд. Тук се намират също и синагогата, която съхранява Ковчежето на Завета дарен от град Падуа, библиотека и музея в който е изложена колекция от предмети свързани с традиционния еврейски култ.

Сионската Горница: това е мястото в Ерусалим, където се е състояла Тайната вечеря на Исус Христос и апостолите, Петдесятница и други важни събития за началото на Християнството. Християнската традиция относно автентичността на Горницата е много древна и датира от ІІІ век. През ІV век бива построена до нея Църквата носеща името Света Сион. Разрушена от персийците през 614 г. църквата бива реставрирана, а в последствие отново разрушена от мюсюлманите. При пристигането на кръстоносците от църквата е останал само двуетажния параклис. В последствие бива построена три корабна Базилика, която освен Горната Зала е включвала и мястото на „Успение на Дева Мария”, и един долен параклис в памет на Измиването на краката от Исус на учениците. При падането на Ерусалим през 1187 г. от войските водени от султана Салах ад Дин, достъпът на поклонниците е бил разрешен, свещениците са можели да отслужват литургии. При напускането на кръстоносците Базиликата бива напълно разрушена. През 1335 г. цар Роберто от Неапол и царица Санча получават от султана на Египет срещу огромна сума пари, разрешението да дарят мястото на малките братя от францисканския орден, който реставрират комплекса, към който прибавят и манастир. От тогава Началникът на Духовните Пазители на Светата Земя е наречен и „Пазител на Планината Сион”. През 1524 г. мюсюлманите присвояват залите намиращи се под Горницата отстоявайки си правото за „Гроба на Пророк Давид”. В последствие чрез един отомански декрет се присвояват и горните зали на Горницата, принуждавайки францисканците да напуснат дори и манастира. Горницата (Горната зала) бива приспособена за джамия с абсолютната забрана за достъп на християните.

Долината Йозафат/Кедронската долина: Долината Йозафат (от евр. „Бог ще съди”) е най-южното място от Кедронската долина, която разделя хълма на Храма от склоновете на Маслиновия хълм, където според традицията е мястото, посочено от пророк Йоил, като място на което Бог ще събере „всички народи и ще ги доведе в долината на Иосафата, и там ще произведа над тях съд” (Иои. 3,2). По краищата на тази долина се е намирала една древна гробищна площ използвана до елинистичния период (І век). От този период датират четирите гроба на свещениците Авесалом, Бней Нецир, Йозафат и Захария. Гроба на Йозафат и този на Бней Нецир представляват подземни пещери всяка от които с осем гробни стаи. Кедронската долина е известна със своите гробища. Еврейското гробище със своите бели гробове без цветя, а само с камъчета, както е според еврейската традиция; мюсюлманското и християнско гробище, което се отличава с паметните плочи с издълбани червени кръстове, които се смесват с маслините от долината. Тук, жителите на Ерусалим желаят да бъдат погребани, защото тук ще бъде мястото на последния съд. Тази долина е скъпа и на християните, защото тук Христос прекара нощта преди страданието: преди последната вечеря със своите ученици и молитвата в Гетсеманската градина преди да бъде предаден, арестуван и разпнат. С тази литургия Бенедикт ХVІ възпомена Страданието на Господа. В Кедрон, наследникът на Свети Петър обедини всички жители на Ерусалим, за да им оповести, че Христовия съд е милосърдието.
 
11 май
Тел-Авив - Ерусалим: Според Основния Закон от 30 юли 1980 г. градът Ерусалим е столицата на Израел. Но това статукво не е признато от международната общност. Последните две посолства на територията на Ерусалим (Коста Рика и Ел Салвадор) се оттеглиха в Тел-Авив през 2006 г. Всички държави, който имат дипломатически отношения с Израел са установили своите посолства в Тел-Авив, според указанията на Съвета за Сигурност и Асамблеята на Обединените Нации. Тел-Авив е градът от който на 14 май 1948 г бе обявена Израелската държава; той е и градът който до 1967 г. бе столица на Израел, когато израелците присъединиха към него Ерусалим, обявявайки го за „вечен и неразделим”. Ерусалим е град с хилядолетна история (на евр. “Yerushalayim” на араб. “Al-Quds”). Той е на 700 м. над морското равнище и на 1165 м. над Мъртво море. Разположен на два хълма, старият град е затворен между градските стени датиращи от 1542 г. Вътре в тях се намират святи спомени и важни монументи от Стария и Новия Завет: първия Храм, Кулата на Давид, Кръстния Пат, Параклиса на бичуването, Божи гроб, църквата на Успение Богородично. Той е разделен на християнски, еврейски, арменски и мюсюлмански квартали. Еврейски квартал (североизток) се намира в така наречения Висок Град по времето на Ирод. Християнския квартал заема западната част на града и в него се намират най-важните за града монументи като Базиликата на Божи гроб, Църквата на Свети Йоан Кръстител, Църквата на Вероника. Мюсюлманския квартал, най-големия в града, включва много святи християнски места като Кръстния път, Манастира на бичуването, Църквата света Анна, параклиса на Ecce Homo („Ето човека” Йоан 19, 5) и Площада на Джамиите. Накрая арменския квартал се намира в най-южната част на града и е обитаван преди всичко от арменци, пристигнали вероятно тук през І век. Нова част на града е с изглед на север към Рамала, на юг към Витлеем, навлиза в пустинята на изток и на запад към Шефела. Броят на новата част на града е около 500 хиляди души от които една четвърт за араби (християни и мюсюлмани).

Яд Вашем: Това е мемориала в Памет на Холокоста и в него се намират урните с праха на жертвите от различни концентрационни лагери. Строежа на този мемориал бе решен от израелския парламент през 1953 г. и неговото име означава „един мемориал и едно име – Яд Вашем”. Структурата е съставена от Мемориална зала, Исторически музей, Художествена галерия и Архив. Освен това в комплекса се намират и „Долината на изгубените общности”, възпитателен център и известната „Градина на праведниците между народите”, изградена в чест на хората от всички народи и религии, рискували живота си за да спасят евреите. На скалата в „Долината на изгубените общности” са издълбани имената на 5000 евреи, членове на еврейските общности от 22 държави. Централния Архив на Яд Вашем съхранява около 5 милиона документа за Холокоста като снимки, брошури, списъци, страници от всекидневници и други документи, които позволяват да се построи историята на антисемитизма пред ХХ век.

Папски Институт “Notre Dame of Jerusalem”: Според информацията предложена от интернет страницата на Института: „През 1882 г. френските отци Възнесенци дават началото на интензивно поклонничество в Светата Земя. Две години по- късно се заражда идеята за строежа на център близо до стария град, който да приютява многобройните френско говорещи поклонници. За строежа бива закупен терен от граф Пиела с площ от 4000 кв.м. Строежа на комплекса започва праз 1886 г и завършва през 1904 г., когато бива поставена огромната статуя на Дева Мария. През 1918 по време на първата световна война и през 1948 по време на арабско-израелската война Центъра претърпява доста поражения. През 1970 г. израелското правителство го превръща в общежитие за студенти и само благодарение на Папа Павел VІ, комплекса бива реституиран на Католическата църква. По този начин от 1973 г. Центъра постепенно успя да се превърне в международен център за поклонниците под закрилата на Светия Престол.” В момента в Центъра съществуват следните структури: Хотел за поклонници и богопосветени, който изпълнява и функциите на пасторален и икуменически център за християните в Ерусалим, насърчавайки срещата между поместната и универсална Църква; Център за професионално обучение на младите християни от региона; Постоянна изложба озаглавена „Кой е човека от Плащеницата?”. Центъра организира и предоставя пасторални грижи за поклонниците от цял свят.