Аман: Вечерна молитва в гръко-мелхитската катедрала Св.Георги

Официалната програма за днешния втори ден от визитата на Папата в Йордания завърши с вечерна молитва в гръко-мелхитската катедрала Св.Георги в Аман, където се срещна със свещеници, монаси и монахини, семинаристи и представители на църковни движения. В нея взеха участие водачите на всички католически Църкви от Изтока – маронитска, сирийска, арменска, халдейска и латинска, както и архиепископ Бенедиктос Цикорас от Гръко-православната Църква. Тази катедрала е новото седалище на викариата на Патриаршията на Ерусалим, осветена на 13 октомври 2007 г. Вечерната молитва бе отслужена според гръко-мелхитския обред, а молитвите бяха прочетени на арабски, английски, френски, италиански и испански език.


В словото си Бенедикт ХVІ посочи мястото на Източните Църкви в Универсалната Църква като парадигмата на поклонническия характер на Църквата, която извършва своята мисия посредством решаващи събития и в различни културни епохи.


“Particular Churches within the universal Church attest to the dynamism…”
„Местните Църкви в лоното на универсалната Църква свидетелстват динамизма на нейния земен път и показват на всички вярващи съкровището на духовните, литургични и църковни традиции. Те посочват универсалната доброта на Бог и неговата воля да привлича всички в своя божествен живот. Древното и живо съкровище на традициите на Източните Църкви обогатява Универсалната Църква и не трябва никога да бъде разбирано като предмет, който пасивно да бъде съхраняван”.

Папата описа специфичния лик на Църквата в Йордания в универсалния път на евангелизацията:

“Most of you trace ancient links to the Patriarchate of Antioch…”
„По-голямата част от вас имат древни връзки с Антиохийската Патриаршия и по този начин вашите общности са добре вкоренени тук в Близкия Изток. И както преди две хиляди години в Антиохия учениците бяха наречени християни за първи път, така и днес, вие също сте признавани като последователи на Господа. Публичната изява на вашата християнска вяра не се ограничава разбира се в духовната грижата, която имате един към друг и към вашите хора, колкото това да е съществено. Вашите многобройни инициативи на универсална любов се простират към всички йорданци – мюсюлмани и от другите религии – както и към големия брой бежанци, които това кралство приема гостоприемно”.

Прочетените Псалм 103 и Посланието до ефесяни (Еф 6,10.20) бяха в основата на размишлението на Папата върху динамизма на преминаванет от смъртта към изобилието на живота, от мрака към светлината. Едно динамично движение, което ни уверява, че самата Църква остава млада и поощрява вярващите да проповядват и на и другите, за да могат да го познаят и да обичат:
 
“The Church herself remains young. She is alive because Christ is alive, truly risen…”
"Църквата живее защото Христос е жив, защото наистина възкръсна. По такъв начин, подражавайки на Христос, на патриарсите и на пророците от Стария Завет, ние тръгваме, за да отведем народа от пустинята в мястото на живота, до Бог, който ни дава живот в изобилие. Това характеризира всички ваши апостолски усилия, чието разнообразие и качество са много ценени. От детските градини до местата за академично образование, от сиропиталищата до домовете за възрастни, от работата с бежанците до музикалната академия, от медицинските клиники и болници, до междурелигиозния диалог и културните инициативи, вашето присъствие в това общество е един чудесен знак на надежда, който ни определя като християни”.


Християнското свидетелство преминава отвъд границите на религията:
 
“That hope reaches far beyond the confines of our own Christian communities.”
„Тази надежда преминава отвъд границите на нашите християнски общности. Така често пъти вие откривате, че семейства от другите религии, за които работите и полагате универсална любов, имат трудности преминаващи отвъд културните и религиозни граници. Това се чувства по-специално що се отнася до надеждите и очакванията на родителите за техните деца”.


Накрая Светият Отец насърчи кандидатите за свещенически и монашески живот и всички млади християни от Йордания:


“… do not be afraid to make your own wise, measured and respectful contribution to the public life of the Kingdom.”
„Не се страхувайте да давате вашия квалифициран, сдържан и коректен принос в обществения живот на Кралство Йордания. Автентичният глас на вярата ще носи винаги цялост, справедливост, състрадание и мир”.