Бенедикт ХVІ сред болните в рехабилитационния център Regina Pacis в Аман

Веднага след официалната церимония по посрещането на Бенедикт ХVІ в йорданската столица Аман, Папата посети Рехабилитационния Цертър за хора с увреждания "Царице на Мира" (Regina Pacis). При време на посещението в центъра Папата призова всички присъстващи, по-специално младежите с увреждения, да го придружават със своята молитва за добрия успех на това поклонничество, за мира и единението в региона. Бенедикт ХVІ посочи, че черпи сила от смелостта им за преодоляване на препятствията трудностите в Светата Земя, с надеждата че ще могат да бъдат преодолени посредством промяната на сърцата към Божиите пътища на единението и на истината.
 
"As you know, my visit to the Our Lady of Peace Centre here in Amman is the first stop along my journey of pilgrimage..."
Обръщайки се към присъстващите, Светият Отец отбеляза че, „всеки един от нас е поклонник” по Божия път. Път изпълнен както със съжеление и упрек така и с благодартност, очакване и надежда. „Път, посочи Папата, който доведе мнозина от вас в Центъра „Regina Pacis” (Царица на мира) и който е белязани от страданието и изпитанията. Някои от вас се борят срещу форми на инвалидност, други са понесли страданието на отхвърлянето, някои са тук за да търсят насърчение и подкрепа".


Папата подчерта, че успехът на този Център стои в насърчаването на справедливото място на инвалида в обществото. Изразявайки своята солидарност, той насърчи присъстващите младежи да търсят християнския смисъл на своята ситуация.
 
"At times it is difficult to find a reason for what appears only as an obstacle..."
„Понякога е трудно да се намери причина за това, което изглежда само като една пречка за преодоляване или дори като изпитание – физическо или емоционално. Вярата и разумът са тези, които ни помагат да видим един хоризонт отвъд нас самите, за да си представим живота какъвто е сътворен от Бог. Християните изповядват, че чрез Кръста Исус ни въведе във вечния живот и ни сочи пътя към бъдещето – пътя на надеждата. Именно поради това ние сме длъжни да се превърнем в носители на тази надежда и любов за другите”.

Споделяйки с присъстващите целта на своето поклонничество, Бенедикт ХVІ каза, че не идва носейки подаръци.
 
"I come simply with an intention, a hope: to pray..."
„Идвам с едно обикновено намерение, с една надежда: да се моля за най-ценния дар на единението и мира, по-специално за Близкия Изток. Мир за индивидите, за родители и деца, за общностите; мир за Ерусалим, за Светата Земя, за региона; мир за цялото човешко семейство; траен мир основан на справедливостта, на целостта и на състраданието, мир, който извира от смирението, прошката и от дълбокото желание да се живее в хармония”.


Молитвата е надежда в действие. Защото истинската причина се намира в молитвата: чрез нея влизаме в контакт с единствения Бог, универсалния Създател. По този начин можем да осъзнаем несъстоятелността на човешките разделения и предубеждения. Само чрез молитвата можем да почувстваме прекрасните възможности, които се отварят пред нас, когато нашите сърца са обърнати към Божията истина, към неговия промисъл за всеки от нас и за нашия свят.


„Вашата болка, вашето свидетелстване в полза на състраданието, вашата решителност в преодоляване на препятствията, които срещате, ми дават сили да вярвам, че страданието може да доведе до една положителна промяна. В нашите лични изпитания и като стоим близо до страдащите, разбираме същността на нашата хуманност, ставаме така да се каже, по-човечни. Разбираме от друга страна, че и закоравелите от цинизма и несправедливостта сърца, или от нежеланието да простят не са никога извън действието на Бог и могат да бъдат винаги отворени за един нов начин на съществуване, за една визия на мира”.

Накрая Бенедикт ХVІ се обърна с една много лична молба към присъстващите:
 
"Please pray for me every day of my pilgrimage..."
„Днес искам да ви помоля да поемете една специална задача: молете се, моля ви, за мен всеки ден по време на моето поклонничество; за моето духовно обновление в Господа и за обръщането на сърцата за прошката и за солидарността, което е присъщо за Бог, така че моята надежда – за единството и за мира в света да донесе изобилни плодове”.