Францисканците - Духовни пазители на Светата Земя

Официалният сайт на монасите францисканци - кустоди (пазители) на Светата земя, представя по следния начин тази своеобразна институция и църковна общност: „Обслужвана от повече от седем века от синовете на Свети Франциск в името на Църквата, тази Мисия получи от древни времена деноминацията Custodia di Terra Santa и тук францисканците, днес както и вчера, продължават своята дейност, верни на състоянието си на мисионери и на пророци на помирението и на мира”.

Преди 792 години, през 1217 г. по време на Генералния капитул на Ордена на Братята Минорити, Францисканският орден е разделен на провинции, сред които тази за Светата Земя, която днес, след почти осем века, включва Египет, Израел, Палестинските територии, Сирия, Йордания, Ливан, Кипър и остров Роди. Новородената провинция „е била посетена от самия Свети Франциск, който между Египет, Сирия и Палестина е престоял тук няколко месеца между 1219 и 1220 г. От този период е срещата на Франциск със султан Мелек ел-Камел. В тогавашния военен контекст, по време на Кръстоносните походи, Франциск идва, за да говори, да диалогира със султана, който е бил считан за неприятел от първа степен, безверник. Това е бил един пророчески пример за диалог и едно свидетелство за респект между различните култури, които и днес имат какво да кажат на човека от нашето време. Същият дух е вдъхновявал и вдъхновява духовния и човешки път на Францисканците от Близкия Изток, в служба на местните народи християни и нехристияни.

През 1291 г. градът на Свети Йоан от Акри, последната крепост на кръстоносците в Светата Земя, пада в мюсюлмански ръце. Същевременно францисканците, оттеглили се в Кипър, където е било седалището на Източната провинция, продължават да програмират и да прилагат всяка възможна форма на присъствие в Ерусалим и в другите райони на палестинските светилища. Папа Йоан ХХІІ дава възможност на Провинциалния настоятел в Светата земя да изпраща всяка година двама от своите братя в Светите Места. Независимо от многобройните трудности, тук монасите продължават да присъстват и да упражняват всяка възможна форма на апостолат. Тяхното присъствие в служба на Светия Гроб е документирано през периода между 1322 и 1327 г. Окончателното им завръщане в Светата Земя, със законно владеене на определени светилища и правото да ползват други, се дължи на застъпничеството на краля на Неапол, Роберто д’Анджо и крал Санчо от Майорка. През 1333 г. те закупуват от султана на Египет, чрез посредничеството на брат Руджеро Гарини, францисканец, Светата Горница и правото да провеждат богуслужения на Светия Гроб. Освен това постановяват, че братята францисканци минорити могат да се ползват с тези права в името и за сметка на християнството. През 1342 г. Папа Климент VІ с булата Gratias agimus e Nuper carismae, потвърждава извършеното от кралете на Неапол и дава разпореждане за новата институция. Монасите занимаващи се със Светата Земя е можело да бъдат от всички провинции на Ордена, и вече в служение на Светата Земя, са били под юрисдикцията на Отеца Кустод, „Пазител на планината Сион в Ерусалим”.

„Постоянното присъствие на францисканците в Светата Земя и техният ангажимент за евангелизиране и насърчаване на християнските ценности в нея, е решаващ за формирането и развитието на местната Църква, чак до възстановяването на Латинския патриархат през 1847 г. От тогава Кустодията и Латинският патриархат работят в дух на братско сътрудничество, в изпълнение на техните съответни задължения”.

„През 659 г. след Булата на Климент VІ, на 30 ноември 1992 г. Папа Йоан Павел ІІ, изпраща саморъчно написано писмо до Генералния настоятел на Ордена на Братята Минорити. В него припомня поверяването на Светите Места на Ордена и насърчава Братята Минорити да продължават да изпълняват задачата, поверена им на времето от Апостолското седалище. Братята Минорити са между другото, пазители на Светите Места по волята и повелята на Универсалната Църква, както припомня и Папа Павел VІ – първият Папа след Свети Петър, който идва поклонник в Светата Земя през 1964 г. – потвърдено и от Йоан Павел ІІ по време на неговото поклонничество в Светите Места във връзка с Големия Юбилей на 2000 г.” Понастоящем в Кустодията на Светата Земя „работят близо 300 монаси, подкрепяни от сътрудничеството на около сто монахини от различни конгрегации. Францисканците работят в главните светилища на Изкуплението, сред които важно място заемат Светият Гроб, светилището на Рождението във Витлеем и Църквата на Благовещението в Назарет”.