2009-05-05 11:31:50

Европа


Вероотстъпничество. Това е истинската опасност, която днес грози стария континент. Възраждането, реформата и френската революция отнеха и разрушиха жизнения дъх на европейците. През последните четири века бе направена една радикална промяна в човешкото сърце: на мястото на надеждата във вечния живот, бе поставена надеждата в прогреса, в науката и културата. По времето на своя понтификат Йоан Павел ІІ успя ясно да обрисува тази ситуация. През 1982 година в Сантияго ди Компостела, Испания, Папата извърши едни изключителен европейски жест, произнасайки следните думи, които и днес все още са актуални: „…Аз, Епископа на Рим и Пастир на Църквата, от Сантияго отправям към теб Стара Европа, един вик изпълнен с любов: Върни се в Теб, бъди ти! Открий твоето начало, съживи твоите корени. Изживей онези истински ценности, които направиха славна твоята история и благодатно твоето присъствие из между другите континенти”. В онзи период Йоан Павел ІІ лансира проекта за една Европа осъзнаваща нейното духовно единство, което се крепи на християнските ценности. На тази тема, той се спря отново по време на Световния Младежки Ден пред 1989 година провел се в същия испански град. При тази среща, Светия Отец пожела, една Европа без граници, която не се отрича от християнски корени върху която се е родила и която не отхвърля автентичния хуманизъм на Христовото Евангелие! Колко е актуален неговия апел, на светлината на събитията които се случват в стария континент!


Между множеството проблеми, които застрашават Европа, Бенедикт ХVІ е обезпокоен на първо място за един доста болезнен проблем: „Под демографския профил, за съжаление трябва да се отбележи, че Европа изглежда отправена към сбогуване с историята, отбелязва Бенедикт ХVІ по време на Аудиенцията с Комисията на Епископските конференции на Европа през 2007 година. Това от своя страна поставя под риск икономическия растеж, но може да причини също огромни социални проблеми, да допринесе до изграждането на опасен индивидуализъм, който не се интересува от последствията за бъдещето. Може да се каже, че Европейския континент губи доверие в собственото си бъдеще”. Това се вижда още по-ясно от факта, че „самия процес на обединение на Европа не се споделя от всички, поради разпространеното мнение, че различни части от европейския проект са написани без да се отдели подходящото внимание на очакванията на гражданите”.

Преди да бъде географска, икономическа и политическа, идентичността на Европа е преди всичко „историческа, културна и морална. Тази идентичност е изградена от съвкупността на универсални ценности, които се оформиха благодарение на християнството, придобивайки не само важна историческа роля, но преди всичко изграждаща за Европа”. Изправен пред огорчаващата Европа, която отхвърля всичко това, Бенедикт ХVІ, също като Йоан Павел ІІ призовава европейските народи да се върнат към тяхната истинска и начална мисия: да бъдат като квас за света. Но по какъв начин това може да стане щом липсват именно онези ценности, които са основното ядро и идентичност на Европа? „По повод 50 годишния юбилей от Римския трактат, Правителствата на държавите от Европейската общност, желаят да се приближат до своите граждани. Но как възможно това да стане след като отхвърлят един основен елемент от европейската единичност като Християнството, в което една голяма част от население продължава да се разпознава?”.

Безапелационността в постоянните призиви на Бенедикт ХVІ не е толкова в разпалеността на неговите обръщения, колкото в желязната твърдост на неговия начин на мислене: „Не е ли изненадващо, че днешна Европа, която се стреми да се представи като общество изградено върху ценностите, все по-често оспорва съществуването на универсални и абсолютни ценности?, обърна се Папата към Комисията на Епископите от Европейската Общност. Тази уникална форма на „вероотстъпничество” от самата нея не я ли води до съмнения в нейната идентичност?

На виждането за една цинична и прагматична Европа, която спекулира дори и с основните човешки ценности и застрашена от „изпълнените с релативизъм светски течения и тенденции”, се противопоставя надеждата. Надеждата, за изграждането, с помощта на Бог, „на една нова Европа, реалистична а не цинична, богата на идеали и свободна от наивни илюзии, вдъхновена от вечната и даряваща живот истина на Евангелието”. Само на светлината на това откровение стария континент може да се изправи смело пред настоящите въпроси за разрешаване, започвайки от най-важния: „Какво е човека? От къде идва и на къде отива? Трябва да се изясни какво е виждането за човека, който е в основата на новите проекти за Стария Континент”.
Светла Чалъкова







All the contents on this site are copyrighted ©.