Генерална аудиенция във Ватикана. Бенедикт ХVІ: вярата ни помага да видим Божията светлина в Църквата и човечеството отвъд злото на греха

Независимо, че греха и злото затъмняват човешкия лик, вярата трябва да ни помогне да виждаме Божието присъствие в Църквата и във всеки човек около нас. Така днес Папа Бенедикт ХVІ завърши катехизиса по време на генералната аудиенция на площад Свети Петър, посветен на Герман І, патриарх на Константинопол и един от главните герои в борбата срещу иконоборството през VІІ век и автор на важни прозрения за Дева Мария. На площада присъстваха повече от 40 000 души и поклонници от цял свят, а в края Папата припомни празника с който днес Църквата чества Света Катерина от Сиена, учителка на Църквата и съ-покровителка на Европа. Светия Отец призова преди всичко младежите да бъдат, като на Света Катерина, „влюбени в Христос, за да Го следват с порив и вяра”.

Какво може да дойде от едни Божи човек, който преди 1300 години сам се осъжда на изгнание, за да не се подчини на един император, който е желаел за забрани култа към иконите от страх да не се превърне в идолопоклонничество? От Герман І, Патриарх на Константинопол вярвал в духовната и възпитателна стойност на иконите, до нас достигат три основни поучения, отбеляза Бенедикт ХVІ:

„Първото е че съществува определена видимост на Бог в света и във Църквата, която ние трябва да се научим да долавяме. Бог създаде човека по свой образ и подобие, но този образ е покрит от многото злини на греха и като последствие от това Бог стана почти невидим. Светите икони ни учат да виждаме Бог в изображението на Христовия Образ. След Въплъщението на Божия Син стана възможно да съзерцаваме Бог в изображенията на Христос и в образа на Светците, в образа на всички хора в които сияе светостта на Бог”. 

Второто поучение, продължи Папата, се отнася за литургията. Ако тя е „красива и достойна” ни позволява да видим сиянието на Бог:


„Именно за Църквата, ние хората сме склонни да виждаме преди всичко греховете и негативното; но с помощта на вярата можем да видим и преоткрием по един истински начин, днес и винаги, божествената красота. Нека изпросим от Бог да ни научи да виждаме Неговото присъствие и красота в Църквата; да виждаме Неговото присъствие в света и да ни помогне отразяваме Неговата светлина в света”.


Тези три поучения, отбеляза Папата, от днешния катехизис, отразяват начина на мислене през VІІ век след Христос. През този период Константинопол се превръща в център на религиозна криза, противопоставяща император Лъв ІІІ, обезпокоен от „прекаления култ към иконите”, на патриарх Герман І, убеден в противното. В подкрепа на своите позиции, Герман І посочва като пример тържествената процесия и излагане на иконата на Майката Божия, организирана от жителите на Константинопол, за да изпросят закрилата на Дева Мария срещу атаката на Сарацините:

„След това събитие патриарх Герман І се убеждава, че Божията намеса трябва да бъде приета като явно одобрение на набожността, показана от народа към светите икони”. 

За съжаление, отбеляза Светия Отец, намесата на Патриарх Герман І и неговия призив за завръщане към традицията на Църквата не успява да спре император Лъв ІІІ, който през 730 г. взима твърда позиция относно култа към иконите, което принуждава патриарха да даде своята оставка. Независимо, че Герман І не е „изключителен мислител” от богословска гледна точка, отбеляза Папата, той заслужава да бъде взет под внимание „заради своето мариологично прозрение”. Именно за това, уточни Бенедикт ХVІ, Папа Пий ХІІ включва една негова творба в Догматичната Конституция, Manificentissimus Deus, с която през 1950 година обявява догмата за Успение Богородично:

„Неговите прекрасни проповеди за Представянето на Дева Мария в Храма са живото свидетелство на неписаната традиция на християнските Църкви. Все още и днес многобройни монаси, монахини и членове на Институти за Богопосветен живот продължават да намират в тях безценно духовно богатство”.


След катехизиса Бенедикт ХVІ поздрави на различни езици дошлите за аудиенцията поклонници. Сред тях и Кирил Карталов, който връчи на Бенедикт ХVІ своята дипломна работа „Папската дипломация в международните отношения от понтификата на Йоан Павел ІІ”, защитена на скоро във Факултета по Политически науки в Католическия Университет „Пресвято Сърце Исусово” в Милано:


"Поводът за тази среща беше именно книгата, която имах щастието и честта да му подаря лично. Светия Отец е един безкрайно ерудиран човек, безупречен богослов и оцени че от християнския православен свят излиза книга, която разглежда задълбочено една тема като Папската дипломация. Аз лично благодарих на Светия Отец като интстиутция, като Папство за това, че ми даде стимули и вдъхновение да напиша тази книга".