Утре, на площад Свети Петър, Папата ще канонизира петима нови светци

Петима нови светци, живели в различно време, от Средновековието на борбите между европейските царства до 19-ти век, особено богат на свидетели на Евангелието и на основатели на монашески институти, които разширяват границите за мисия на съвременната Църква. Това са светците, които Папа Бенедикт ХVІ ще канонизира утре на по време на тържествена литургия на площад Свети Петър: Арканджело Тадини, Бернардо Толомеи, Нуньо де Санта Мария Алварес Перейра, Гелтруде Коменсоли, Катерина Волпичели.

Бернардо Толомеи, със светското име Джовани, е с добра културна подготовка, преподавател по право, виден човек за обществото на своето време – Сиена през 13 век. Но не е мястото в обществото, което търси. Оттегля се в една пуста зона край Сиена с двама приятели, където взема името Бернардо. Копаят пещери и живеят като отшелници. Тук по примера на свети Бенедикт прекарват живота си работейки ичетейки Светото писание. Тук дава начало на известния манастир на Монте Оливето, където с времето се увеличава броят на монасите и от където се разпространява специално почит към Дева Мария, която Папа Климент VІ одобрява през 1344 г. Умира през 1348 г. при голяма чумна епидемия, но оставя една харизма, която и днес след 600 години, продължава да ражда звания.

Дванайсет години след него в Португалия се ражда Нуньо Алварес Перейра. 23-годишен е назначен за генерал, печели важни битки. Но както Бернардо, и португалският герой изоставя сабята заради монашеското расо. Останал вдовец, през 1423 г. постъпва в кармелитския манастир в Лисабон, основан от него. Умира на Великден 1431 г. оставяйки спомена за един човек на молитвата и покаянието, щедър към бедните, почитащ силно Света Богородица.
След близо 400 години в Неапол, Катерина Волпичели от богато семейство, се среща с Асоциацията Апостолат на молитвата. Става неин усърден последовател и по-късно със своите първи другарки основава Института Рабини на Пресветото Сърце. Техният дом става център за разпространение на Евхаристията и на техния апостолат, посветен на освещаването на душите. Институтът няма своя дреха и има три клона, един монашески и два мирски. Чрез изучаването на теологията и служенето на Църквата предвещават с почти един век някои новости на Втория Ватикански събор.

Когато Катерина Волпичели умира през 1894 г. в Бреша един скромен, но инициативен свещеник Арканджело Тадини, вече от една година е основал първото в района Общество на взаимопомощта, фонд за подпомагане на работниците в случай на злополука. Обществото е една от другите институции създадени от този свещеник, извършил истински чудеса на социална справедливост. През 1900 г. основава Монахините работнички от Светия дом в Назарет, които живеят трите монашески обета, но споделят и днес живота на работничките. Умира на 20 май 1912 г.

Катерина Коменсоли също е от района на Бреша и живее по същото време на отец Тадини. Както Валпичели още от малка е привлечена от Евхаристията, едва 6-годишна тайно застава до другите верни и получава своето Причастие, за което говори по-късно. През 1866 г. постъпва в обществото на Св.Анджела Меричи. По-късно у нея се ражда идеята за един Институт на Обожателки, ангажирани с възпитанието и заедно с отец Франческо Спинели основава през 1882 г. института Сестри Обожателки, вземайки името Гелтруде. Умира 56 годишна през 1903 г.