Преди четири години Бенедикт ХVІ започна своя понтификат

Преди четири години, на 24 април 2005, Бенедикт ХVІ отслужи на площад Свети Петър Света литургия за началото на своя понтификат. Неговите първи думи ни припомнят, че вярата побеждава самотата. „Който вярва, не е никога сам, каза той – не е сам в живота, нито в смъртта”: с това убеждение Бенедикт ХVІ започна своята мисия:
 
„Аз, слабият Божи служител, трябва да поема тази огромна задача, която надвишава всяка човешка способност. Как бих могъл да го сторя? Как ще бъда в състояние да го сторя? Вие всички, скъпи приятели, току-що призовахте цялата редица на светците, представена от някои от големите имена в историята на Бог с човеците. По такъв начин и в мене се засилва това съзнание: не съм сам. Не трябва да нося сам това, което в действителност не бих могъл никога да нося сам. Редицата на Божиите светци ме закриля, подкрепя ме и ме води. А Вашата молитва, скъпи приятели, вашата любов, вашата вяра и вашата надежда ме придружават”.
 
Вярата не е една идеология: затова „Църквата продължава да бъде жива” от 2000 години. Жива е – каза Папата – „защото Христос е жив”, защото Исус „наистина възкръсна”. Истина и смирение са двете ключови измерения на целия понтификат. Вярата е истинска само когато е смирена. Бенедикт ХVІ, както други, може да има различни идеи за своята програма. Но друго е това, което е важно:
 
„Моята истинска програма за ръководство е това да не правя моята воля, да не преследвам моите идеи, а да слушам, заедно с цялата Църква, словото и волята на Господа и да се оставя да бъде воден от Него, така че Той сам да води Църквата в този час на нашата история”.
  
Друга линия на понтификата е близостта. Христовият наместник трябва да следва Учителя в търсенето на загубената овца:
 
„Светата загриженост на Христос трябва да вдъхновява пастира: за него не е безразлично, че много хора живеят в пустинята. А има много форми на пустиня. Пустинята на бедността, пустинята на глада и на жаждата, пустинята на изоставянето, на самотата, на разрушената любов”.
   
Една близост застрашена от алчността и лицемерието на силата, която обещава освобождение: „Не е силата, която освобождава, а любовта!” – твърди Папата – „Бог, който стана агнеца, ни казва, че светът е спасен от Разпънатия, а не от нашите мъчители”.

„Затова съкровищата на земята не са повече в служба на възпитанието в Божията градина, в която всички могат да живеят, а са заробени от силите на експлоатацията и на разрушението. Църквата в своята цялост, и пастирите в нея, както Христос трябва да поемат пътя, за да изведат човеците извън пустинята, да ги поведат към мястото на живота, към приятелството с Божия Син, към Този, който ни дарява живота, живота в пълнота”.  

Бенедикт ХVІ знае, че Исус каза на Петър: „Паси моите овци”:
 
„Паси означава да се обича, а да се обича означава готовност да се страда. Да се обича означава: да се даде на овците истинското благо, храната на Божията истина, на словото Божие, храната на неговото присъствие, което той ни дава в Пресветото Тайнство. Скъпи приятели… молете се за мене, за да не побягна от страх пред вълците”.  
  
Често пъти човекът вярва, че е свободен. Папата обаче припомня, че „живеем объркани” в мрака на страданието и на смъртта. Ето тогава задачата на християните:

„Ние съществуваме, за да показваме Бог на човеците. И само там, където се вижда Бог, животът наистина започва. Само когато срещаме в Христос живия Бог, ние познаваме какво е животът. Не сме случайният и безсмислен продукт на еволюцията. Всеки от нас е плод на една Божия мисъл. Всеки от нас е пожелан, всеки е обичан, всеки е нужен. Няма нищо по-хубаво от това да познаваме Него и да известяваме на другите приятелството с Него”.  

„Само в това приятелство – допълва Папата – ние разбираме това, което е хубаво и това, което ни освобождава”. Последните думи от проповедта са един апел към младежите:
 
„Така, днес бих искал, с голяма сила и голямо убеждение, тръгвайки от опита на един дълъг личен живот, да кажа на вас, скъпи младежи: не се страхувайте от Христос! Той не отнема нищо, а дава всичко. Който му се дарява, получава стократно. Да, отворете, широко разтворете вратите на Христос – и ще намерите истинския живот. Амин”.