В търсене на общото благо: Службата към човека от гледна точка на милосърдието и справедливостта

Църковното виждане е гледната точка на вярващите в Исус Христос. Съществуват обаче най-малко 3 предпоставки на църковното виждане, които важат както за вярващите, така и за невярващите.

Първото условие е, че институциите и служенето касаят всички хора. Това важи за всички институции и услуги, но най-вече за онези, свързани със здравето, където човек е по-слаб и изложен на страдание. Това е ясно, но не е за пренебрегване. В една болница, например има възрастни, които не могат да се хранят. Персоналът носи храната, но ако болните нямат близки, които да ги хранят, храната остава непокътната. След това персоналът минава и отнася таблата с храната. Често обаче доброволците , които помагат на нуждаещите се и заместват близките на болните, в събота и неделя не са на разположение. Понякога, ако болният често вика медицинските работници, тогава те изключват болничния звънец за повикване, независимо дали е ден или нощ, за да не бъдат притеснявани.


Втората предпоставка е целта на служенето, което касае пряко приемането и грижата за нуждаещите се. На преден план трябва да бъдат поставени човешкото достойнство и права, които всъщност са и част от професионализма, а не идеологическия компонент. Eто защо този тип служене не може да бъде напълно поверено на доброволците, а може да бъде само част от тях. Ролята на доброволците е по-скоро тази на проводник и на връзка с болните.


Защитата на достойнството и гарантирането на човешките права е в основата на доброволческия дух е третата предпоставка за милосърдието и справедливостта. Това е една опорна структура, която не замества, а подсилва и допълва професионалната структура. Преди няколко години в Италия се случи една тъжна и неприятна история. Шест работнички от една частна санитарна структура бяха обвинени в малтретиране на несамостоятелни възрастни, след което бяха и арестувани. Нито една доброволческа асоциация, занимаваща се с възрастни, не бе забелязала това отношение, никой не бе се жалвал пред магистратурата, а след това никой не изрази солидарност към пострадалите възрастни. Както се вижда, съществува явно предразположение към такива действия и е правилно да обръщаме повече внимание и да алармираме за опасността от подобни действия.
 
Справедливостта и милосърдието според църковното виждане
Според църковното виждане справедливостта и милосърдието са тясно свързани. Папа Павел VІ казваше, че „Справедливостта е първото стъпало на милосърдието”, т.е. милосърдието е нещо много повече. Не може обаче да има милосърдие без справедливост, защото „справедливостта без милосърдие е непълна, а милосърдието без справедливост е фалшиво”. А както казва папа Пий ХІ в едно свое пасторално писмо от 1931 г. , ”Трябва да бъдат изпълнени преди всичко правните задължения, за да не бъде смятано като милосърдно дарение, онова, което е полагаемо по закон”.

В брошура подготвена по повод ХІ световен ден на болните бе отбелязано как всичко се базира на любовта и безплатната помощ, но никъде не бяха отбелязани задълженията към болните и как те да защитават своите права. И въпреки всичко, понастоящем, това също е част от църковното виждане и мисията на църквата, както и стимул за обществото и важно свидетелство.

На семинар организиран през 1987 година в Модена на тема „Отречените права на безпомощните възрастни”, бяха посочени 80 ситуации, при които правата на безпомощните възрастни не са спазвани. Трябва да отбележим, че личните права се нарушават понякога и по време на църковни дейности. Не бяха много и онези (дори и от църковните среди), които се опитаха да защитават тези права. По този начин може да се каже, че Църквата не изпълни своята мисионерска задача. В действителност обаче именно Църквата бе тази, която се изправи срещу историческия материализъм, и която с решителност и кураж извоюва спазването на основните човешки права.