Бенедикт ХVІ потвърди доктрината на Втория Ватикански събор за правилното тълкувание на Библията: "Светото Писание може да бъде разбрано само в контекста на Църквата"

„Само Църковния контекст позволява на Светото Писание да бъде разбрано като автентично Слово Божие”, това от своя страна допринася за „отхвърлянето на всякакво субективно тълкуване”. Това каза Бенедикт ХVІ на днешната среща с членовете от Папската Библейска Комисия, водени от секретаря на комисията кард. Уилиям Джозеф Левада, по повод пленарната асамблея на която бе разгледана темата „Вдъхновение и истина на Библията”


Тема на пленарната асамблея – подчерта Бенедикт ХVІ – отговаря на „тревогата”, която заема особено място в неговото сърце, защото „тълкуването на Светото Писание е от изключителна важност за християнската вяра и за живота на Църквата”. Папата цитира Втория Ватиканска Събор и припомни, че католическите екзегети са призвани „да достигнат до разрешения в пълно съгласие с доктрината на Църквата, но без да пренебрегват и светските науки”.


Съборната Конституция Dei Verbum, добави Бенедикт ХVІ, подчертава преди всичко, че "Бог е Автор на Светото Писание”: както книгите от Стария така и тези от Новия Завет са написани „под вдъхновението на Светия Дух” и следователно „показват уверено, вярно и без грешки истината, която Бог пожела да бъде предадена в Светото Писание за наше спасение”. Същевременно съборния документ „ни напомня, че в Светото Писание Бог говори на човека по човешки”:

„За достоверното тълкуване на Светото Писание е необходимо внимателно да се преоткрие какво наистина са искали да кажат агиографите и какво Бог е искал да покаже чрез техните думи. „Думите на Бог, изразени с езика на човеците, се уподобиха с начина на изразяване на човеците, така както Словото на вечния Отец прие слабостите на човешката природа, ставайки подобно на човеците” (Dei Verbum, 13). 

Към тези указания от литературно-исторически характер Папата добави едно важно уточнение:

„Бидейки Светото Писание вдъхновено, съществува един върховен принцип за правилното му тълкуване, без който светите писания биха били мъртви: Светото Писание трябва да бъде четено и тълкувано с помощта на същия Свети Дух, чрез който те са написани” (Dei Verbum, 12). 

Светия Отец припомни и трите критерия посочени от Втория Ватикански събор за достоверното тълкуване на Светото Писание: внимание към съдържанието и към единството на цялото Писание, неговото въвеждане в контекста на живата традиция на цялата Църква и аналогия на вярата или „спойката между отделните истини на вярата с цялостния план на Божественото Откровението и историята на спасението, която е част от този Божествен план”. Задължението на екзегетите е да допринасят за "по-задълбоченото разбиране и излагане смисъла на Светото Писание”. Но само научното изучаване на свещените писания не е достатъчно, посочи Папата:


„За да бъде последователен на вярата на Църквата, католическия екзегет трябва да бъде внимателен към възприемането на Словото Божие в тези текстове, в лоното на същата вяра на Църквата. При липсата на тази опорна точка, която не може да се пренебрегне, екзегетското изследване остава непълно и губи своята основна цел, рискувайки по този начин да се превърне в обикновена интелектуална дейност. Тълкуването на Светото Писание не може да бъде само едно лично научно усилие, а трябва да бъде винаги съгласувано, положено и да отговаря на живата традиция на Църквата”. 

За Бенедикт ХVІ това е решаващо правило, което „определя правилното взаимоотношение между екзегетиката и Поучителната власт на Църквата”:

„Католическия екзегет не храни личната илюзия, че извън общността от вярващи, библейските текстове могат да бъдат разбрани по-добре. Вярно е точно обратното, защото тези текстове не са дадени на отделните учени „за да задоволят тяхното любопитство или за да им предложат аргументи за научно изследване” (Divino afflante Spiritu, EB 566). Вдъхновените от Бог текстове са поверени на общността от вярващи, тоест Христовата Църква, за да подхранват вярата и да придружават милосърдния живот. Преследването на тази цел, обуславя валидността и ефикасността на библейската херменевтика”.


Това е „основна истина”, прибави Папата, „която предпазва библейската научноизследователска работа…. и допринася за нейният истински прогрес”. Втория Ватикански Събор, подчертава с голяма яснота, че „всичко що се отнася за начина на тълкуване на Писанието е подложено на преценката на Църквата, като последна инстанция”:

„Само църковния контекст позволява на Светото Писание да бъде възприето като истинско Слово Божие, което се превръща в наставник, норма и правило за живота на Църквата и духовния растеж на вярващите. Това води до отхвърлянето на всяко субективно или ограничено само до анализ тълкуване, неспособно да приеме в себе си глобалния смисъл, ръководил през вековете Традицията на Божия Народ”.


„В съвременната научноизследователска работа, която има все по-важна роля в различни сфери – подчерта Папата – екзегетиката трябва да бъде поставена на едно подходящо ниво”:
 
„Нека Дева Мария, пример за смирение и послушание към Словото Божие - бе пожеланието на Папата към членовете на Папския библейски съвет - да ви насочи как най-добре да приемете неизчерпаемото богатството на Словото Божие, не само чрез изследователската дейност, но и във вашия живот на вярващи. Нека вашата работа и всеотдайност да допринесат озаряващата светлина на Светото Писание да достигне до вярващите”.