Бенедикт ХVІ: Алчността е в основата на настоящата световна икономическа криза. Призив към младежите по повод 25 години от предаването на Кръста на СМД

Борбата на християните срещу силите на злото е вътрешна борба, но преди всичко борба срещу алчността, която е „корена на всички пороци”. Това каза Папата на днешната генерална аудиенция, която посвети на един почти непознат за нас духовен учител, Св. Амврозий Аутперто живял през VІІІ век в кралския двор на Карл Велики, чиито поучения и днес са актуални и валидни. Папата подчерта, че и в настоящата световна икономическа криза се наблюдават знаците на „ненаситността към печалба” на малцина богати и властни хора в ущърб на човечеството.

Това бе основната тематика на днешната генерална аудиенция, по време на която Бенедикт ХVІ многократно съпостави историческия контекст на VІІІ век с настоящите събития. Богатият също трябва да се бори с алчността и срещу привидността, за да намери пътя на любовта, подчерта Папата. Период на борба за власт, на национални конфликти, които проникват също и в лоното на Църквата.


В средата на VІІІ век – отбеляза Бенедикт ХVІ – когато Амврозий Аутперто влиза в двора на Карл Велики, като наставник в периода когато каролинги и лонгобарди водят ожесточени борби. Тези борби, подтикват Аврозии да избира между оставането му в кралския двор и желанието му да се оттегли в молитва в Абатството на Свети Викентий във Волтурно, Италия. Избира Абатството на Свети Викентий, но за съжаление това не го спасява от злините по света. Срещу тези злини, реагира остро и непоколебимо:

„Разобличава противоречието между красивата външна показност на манастирите и равнодушието на монасите: със сигурност тази критика е била отправена и към манастира в който е живял”, посочи Папата.  

Това, на което Амрозий, като абат учи своите монаси е, че ако си истински християнин, а не само християнин по име, всекидневно трябва да водиш „духовна борба”. Човешката душа е постоянно изкушавана от алчността. На тази алчност се противопоставя „презрението към света”, термин на който Бенедикт ХVІ посочи истинското и актуално значение:


„Презрението към света, не е презрение към творението, към красотата и добротата на сътвореното от Твореца, а презрение към погрешното виждане за света, представено ни и внушено от алчността. Амврозий, отбелязва че алчността за печалба на богатите и силните в обществото, през неговото време, съществува също и в душите на монасите и разобличава още от самото начало алчността, като корен на всички злини. Твърдение, което в светлината на настоящата икономическа криза е валидно също и днес”. 

Около 758 година, Амврозий, започва да пише своята най-важна творба, коментара на Откровението на Свети Йоан, в която бива вдъхновен от древния африкански учен, Тихоний:


„Тихоний е достигнал до убеждението, че Църквата е едно тяло от две части: едната, казва, принадлежи на Христос, а другата на дявола. Амврозий, прочита този коментар и извлича полза от него, но отбелязва че Църквата е в ръцете на Христос и остава Неговото Тяло. Следователно, посочи Папата, той подчертава че Църквата не може никога да бъде отделена от Исус Христос”. 

Бенедикт ХVІ отбеляза, че поученията на почти непознатия ни Амврозий Аутперто, който умира през 784 година, днес представляват едно „богословско и духовно богаство”. В него намираме и една безценна перла: неговото модерно виждане за Мария „като пример на Църквата”:


„Неговата голяма почит и дълбока обич за Майката Божия, му вдъхват понякога определения, които предшестват тези на свети Бернард и на фринцисканската мистика. Въпреки това, не се отклонява в спорни форми на сантименталност, защото никога не отделя Мария от тайната на Църквата. Именно поради това с право Амврозий се смята за първия голям мариолог на Запада”. 

В многобройните поздрави в края на генералната аудиенция, Бенендикт ХVІ се обърна към младежите от „Международния младежки център Свети Лоренцо”, които отбелязват 25 години от онзи 22 април през 1984 год., когато в края на Светата Година на Изкуплението, Йоан Павел ІІ им повери да разнасят големия юбилеен кръст по света. По- късно този кръст е приет и съхраняван в Международния център, но доста често е на обиколка през континентите, преди всичко в навечерието на Световния Младежки Ден, превръщайки се в негов символ:


„Скъпи младежи, поверявам ви отново Кръста! Продължавайте да го носите по всяко кътче на земята, за да могат и бъдещите поколения да открият Божието милосърдие и да обновят надеждата в Христос, разпнатия и възкръсналия!".