Щастието

Както често сме чували да се казва, щастието би трябвало да бъде отличаващия знак за християните. Или както четем в Светото Писание, онзи който построява своя дом на скалата, на крайъгълния камък, не ще се поклати. Онзи, който знае, че е син Божий, син на този Бог, който вдъхва в човешкото сърце желанието за щастие и който познава неговите очаквания и надежди.


Но колко наистина щастливи хора можем да срещнем днес? В съвременния свят, не се ли е превърнал живота в нещо трудно, където радостта и щастието не са част от всекидневието? Не отдавна, един журналист тогавашния още кардинал Ратцингер: вярно ли е че католика е по-щастлив от другите?


„Щастието – отговори доста относително в началото Ратцингер – е една много обширна категория”. Да вземем например известните евангелски блаженство. „По един особен начин, по време на произнасянето на блаженствата, Господ открива едно училище по щастие, представя християнството на човечеството като училище по щастие: Аз ще ви покажа пътя. Но ако четем по задълбочено този откъс, може да се забележи, как това училище по щастие е в противоречие с това, което човеците разбират под щастие”.


Ето, че малко по малко си проправя път въпроса от който всичко произлиза: какво е щастието? Кой човек може да се нарече щастлив? „Ние ще кажем”, чете се в книгата плод на това интервю „че е онзи, който разполага с необходимите средства, за да направи живота си по-добър и по-красив. Ние ще кажем, че е щастлив, онзи който е спокоен и на който всичко в живот върви добре. Но Исус казва: блажени плачещите. Това означава, че онова което той ни учи за щастието е много парадоксално, още повече ако го съпоставяме с това, което ние разбираме с този термин. Това щастие не трябва да бъде разбрано като удобство”. Преди щастието е поставена една друга дума: „Обръщане. Трябва да се изоставят обичайните начини на мислене, че щастието е богатство, власт, блага. Именно когато се вземат като критерии тези неща, се върви по грешния път. На християните не е обещано едно лесно щастие, а по-скоро една вътрешна сигурност благодарение на общението с Господа”.

След няколко години, вече като глава на Римокатолическата Църква, Рацингер отново се завръща към темата за щастието по време на срещата му с младежите в Асизи, посочвайки за пример историята на обръщането на едни известен на всички светец, а именно Франциск от Асизи и неговото безгрижие през младежките години. „Как е възможно да се отрече, че има много младежи, но и зрели хора, които са изкушени да следват от близо живота на младия Франциск, преди неговото обръщане? Под този начин на живот се криеше желанието за щастие, което обитава всяко човешко сърце. Но можеше ли този начин на живот да дари истинското щастие? Със сигурност не, защото Франциск не го намери”. Защото щастието за света е различно от щастието за Христос. За света щастието са парите и властта. Какво е то за Папа Ратцингер? „Скъпи приятели, обръща се Светия Отец холандските младежи, Исус е вашия истински приятел и Господ, влезте в истински приятелски отношения с Него! Той ви очаква и само в Него ще намерите щастието. Колко е лесно да се задоволяваме с повърхностните удоволствия, които всекидневно ни се предлагат; колко е лесно да се живее само за себе си, изпитвайки само едно привидно удоволствие от живота! Но рано или късно си даваме сметка, че това не е истинското щастие, защото то е много по-дълбоко: намираме го само в Исус. Както вече споменах в Кьолн, щастието което търсите, щастието което имате право да вкусите има едно име: това на Исус от Назарет”.

Важно е да се отбележи, че Бенедикт ХVІ се обръща към младежите, защото празнотата, която често се среща при тях е това, което най-много безпокои Папа Ратцингер. Как може тази празнота да се запълни, и да се достигне до истинското щастие? „Именно за това ви призовавам да търсете Господа всеки ден, защото Той не желае нищо друго освен да сте наистина щастливи. Поддържайте една постоянна и силна връзка с Него посредством молитвата и доколкото ви е възможно опитайте се намерите свободни моменти през деня, в които да бъдете само и единствено в Неговата компания”.

Колко е далеч щастието на християните от това на света! Щастието, което произлиза от Христос преминава през Църквата: „Обичайте и следвайте Църквата, която получи от Нейния основател мисията да посочва на човеците пътя към истинското щастие. Не е лесно да се познае и срещне истинското щастие в света в който живеем, в който човека е често заложник на философски течения, които го отвеждат до грешки и до илюзиите на опияняващи идеологии. Необходимо е да се освободи истинската свобода, да се озари тъмнината в която е потопено човечеството”.

Но възможно ли да бъде достигнато щастието? Ето какво съветва този път младите поляци Папа Ратцингер: „Не се страхувайте от това желание! Не го отбягвайте! Не се отчайвайте при вида на разрушените къщи, на прекършените мечти, на изчезналите носталгии! Бог Творец на небето и на земята, който вдъхва в сърцето на младите необятното желание за щастие, не ги изоставя по трудния път на строежа на този дом наречен Живот”.


Ако щастието е наистина най-съкровеното желание на всеки едни от нас, не съществува по-голямо благо, което Църквата може да възвестява на човеците, освен самия Бог: „Това е Христовата заповед на любов към ближните, отбелязва Бенедикт ХVІ, която ни кара да предоставяме на ближния всякаква социална помощ, но също да му помагаме да следва върховното благо, да се обръща постоянно към живия Бог, да бъде в общение с Исус Христос, да открива призванието за святост, да бъде благоразположен към волята Божия, да живее радостта на един живот, който в един определен смисъл предшества щастието от вечността”.
Светла Чалъкова