Евхаристия

„Има много неща, които не невиждаме, но които съществуват и са съществени”: нашия разум, интелект, душа, „не можем да видим например електричеството, но въпреки това знаем, че съществува, виждаме светлините около нас”.


Как по-лесно може да се обясни тайната на Евхаристията на малкото момченце, присъстващо на катехизиса и молитвата с децата от първо причастие. Въпросът зададен от малкото момче бе същевременно наивен и проницателен: Как е присъстващ в евхаристията Исус, след като не Го виждаме? „Също и Възкръсналия Христос не Го виждаме с нашите очи, отговори Бенедикт ХVІ, но можем да видим, че там където е присъстващ Исус, хората се променят, стават по-добри. Има по-голяма възможност за изграждане на мира и помирението. Следователно не можем да видим Исус, но виждаме ефектите и така можем да разберем, че Той е присъстващ и именно невидимите неща са най-дълбоки и важни”. Андрея, така се казваше момченцето, бе част от 100.000 римски деца, приели току що първото причастие, с които Бенедикт ХVІ пожела лично да се срещне в Базиликата Свети Петър. Среща започнала с импровизиран катехизис в отговор на въпросите зададени от децата завърши с мълчание и евхаристично обожаване.


Също в Кьолн, по време на дните от Световния Младежки Ден, Бенедикт ХVІ даде един по-скоро интересен пример в обяснението на Евхаристията: „тя е едни вид ядрено разпадане в най-съкровеното на човешкото създание: победата на любовта над омразата, над смъртта. Само тази съкровена експлозия на доброто, което побеждава злото може да предизвика веригата от промени, които малко по малко да променят света”. Също тогава, вечерта преди тази среща бе отслужено евхаристично обожаване със стеклите се от цял свят за срещата младежи. „Бях свидетел – си припомня Бенедикт ХVІ една година след тази среща – на дълбоката и незабравима тишина на един милион младежи, в момента на обожаването на Светото Тайнство! Тази молитвена тишина ни обедини и ни дари много утеха”.

Първите шест месеца от неговия понтификат са белязани от постоянното присъствие на темата за Евхаристията. Причина бе и течащата година посветена на Евхаристията, обявена от неговия предшественик Папа Йоан Павел ІІ, в края на която бе предвидено провеждането на Синод посветен на нея. Пожеланието с което, Бенедикт ХVІ откри този Синод бе, че не трябва „да казваме само хубави неща за Евхаристията, а преди всичко трябва да живеем от нейната сила”. „Църквата живее от Евхаристията”, писа Войтила в неговата петнадесета и последна енциклика. Като доказателство за това са множеството и различни аргументи разгледани по време на трите работни седмици на Синода, от които синодалните отци оформиха 50 предложения предоставени на Папата, от които една година по-късно бе публикувано пост-синодалното насърчение Sacramentim Caritatis, един от най-дългите до сега документи на Бенедикт ХVІ.

Евхаристията, пише Светия Отец, е тайна в която преди всичко трябва да се вярва, в едно съкровено общение с всичките седем тайнства. Например с тайнството на помирението. Съвременната култура е изгубила чувството за грях; резултат от това е „едно повърхностно отношение, което води до отхвърлянето на необходимостта, че трябва да бъдем в благодатта Божия, за да се приближим достойно до тайнственото общение”. Или например с тайнството на Църковния Брак, тайнствен знак на любовта Христова към Неговата Църква и следователно ненарушима. На това се обосновава решението на синодалните отци, за недопускането до тайнствата на разведените и встъпили в брак отново християни.


Евхаристията е тайнство, което трябва да се отслужва и неговата истина трябва да сияе в красотата на литургията; от тук идва и отхвърлянето на модерните литургични „нарушения”, които въпреки това не могат да „затъмнят добрите намерения и валидността на литургичното обновление”, насърчено от Втория Ватикански Събор. Накрая Евхаристията е тайнство, което трябва да бъде живяно, като динамичен принцип на един нов живот. Но тук се изисква последователност в „откритото свидетелство на собствената вяра”, преди всичко за политиците, призвани да решават за ценостти, които не принадлежат на разискване”, като живот, брак, семейство, свобода на възпитание, насърчаване на общото благо във всички негови форми”.

С други думи, настоява Бенедикт ХVІ, „не може да приемаме Възкръсналия, присъстващ под вида на хляба, като едно обновено парче хляб”. Не веднъж Папата предупреждава, за тази станала вече обичайна практика при християните. По време на първата апостолическа визита извън Рим, в италианския град Бари, където се провеждаше националния Евхаристичен конгрес на тема „Не можем да живеем без неделята”, Бенедикт ХVІ подчертава: „Светът в който живеем, често белязан от необуздан консумизъм, от религиозно безразличие, от затворен за духовното секуларизъм, може да изглежда не по-малко сух от пустинята, която премина еврейския народ”… „имаме нужда от този Хляб, за да преодолеем трудностите и умората от това пътуване”.

Посещаването на неделната литургия е основния статистически критерии за „практикуващите” католици. „Понякога – не еднократно се обръща към младежите Бенедикт ХVІ – може да ни изглежда неудобно да вместим литургията в неделния ден. Но ако положите усилия, ще забележите че именно тя дава истинския смисъл на свободното време”.


Евхаристията „е в самите основи на Църквата” и благодарение на Евхаристията „Църквата продължава да расте и да се развива”. Но тя също е и непресъхващ „извор” на благодат и следователно един „незаменим повод за освещаването на човечеството в Христос и за прослава Божия”.