Мария, застанала под кръста напомня на човеците значението на истинската вяра

В момента на страданието и разпятието на Христос, Мария мълчаливо стои под кръста до своя умиращ син. Христовите рани са запечатани в нейното сърце и Майката е в очакване на Възкресението на Сина. Какво ни казва Мария, когато я съзерцаваме застанала до Кръста на Своя Син? Това ни обяснява мариологът Стефано Де Фиорес, свещеник от монфортанското братство.
 
**********
Присъствието на Мария под кръста е преди всичко присъствието на една майка. Много от нещата, който не се казват в Евангелието са се породили преди всичко от народната набожност. Тази набожност възприема, че Мария е имала явление на Христос. Всяка година Църквата трябва да изпита и желае да изпита това преминаване от болката към радостта… 

Мария застанала под кръста напомня на човек как, въпреки болката в сърцето, истинската вяра може да участва в спасителното дело за цялото човечество….
Тук става въпрос за една изпитана вяра, поставена под риск от едно тежко изпитание, защото Мария вижда в Сина Божии, който умира на кръста, един фалирал човек. За да повярва на Божието Слово, Мария трябва да има много силна и непоколебима вяра. Именно тя, вярната Девица остава до кръста, тя е и тази, която ще срещнем отново на Петдесятница… 


Часът на Майката напомня също и възвишеното изпитание във вярата изживяно от Мария в очакване на възкресението на Сина…
Това е една набожност, която се поражда през Средновековието, според която единствената личност, която запазва вярата си по време на Пасхалната Тридница е именно Мария. Мария бива символизирана в единствената свещ, която остава запалена по време на часовете мрак преди възкресението. Майката Божия предхожда вярата на християните, защото предхожда християните във вярата и води към вярата учениците, казвайки „Правете това, което ви казва Исус”…


С Кръста са свързани моментите на Христовото страдание и това на смъртта на Спасителя. Плащеницата, която обви Неговото смъртно тяло, Ни го дарява като Исус Възкръсналия. Как Мария изживя това преминаване от болката за загубата на Сина към славата на Възкресението?
Християнското изкуство, което намира своя най-голям тълкувател в Микеланджело, спира своя поглед преди всичко върху скръбта на Мария, когато получава тялото на Сина, т.е. върху нейното Състрадание. Това е една наистина трогателна сцена, заинтересувала най-чувствителните художници. Същевременно, в германски говорещите държави, се заражда иконографията на Tronum Gratie, Трона на благодатта. На мястото на Мария намираме Отца, който участва по тайнствен и неизразим начин в страданията на Сина. По този начин, ние виждаме че Мария изразява скръбта и страданието на Отца. В образа на Мария виждаме чувствата на Отца в страданията на Неговия Син.


Как могат тези, които днес са под Кръста на Христос, да следват примера на Мария пред мъчителните страдания от трагедията на земетресението в Абруцо?
Единствената опорна точка е благодатта на Светия Дух, който обикна Мария и я направи силна пред тази така жестока болка. Тази голяма болка може да утеши също и онзи, който е жертва на тези природни феномени, които понякога ни довеждат до отчаяние. Този, който може да ни даде сили, за да превърнем жестоката болка в спасителна любов е именно Мария, която остана до край до Своя Син, който чрез смъртта на Кръста изкупи света. Христос, превърна мрака на смъртта в най-голямото милосърно дело от любов към Бог и братята.