Велики Четвъртък. "Жаден съм" (Йоан 19, 28-29)

След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му (Йоан 19, 28-29). 

След изпълнения с болка вик отправен към Отца и след като повери Мария на апостол Йоан, Исус с немощен глас отправя едно смирено искане, което много пъти сме чували от устата на умиращите: „Жаден съм”. Из между множеството жестокости, жестът на онзи, който натопи гъбата в оцета и му я поднесе, е знак на човешкото състрадание, което се стреми да облекчи страданията на агонизиращия Исус. Но жаждата на Христос не може да бъде утолена само от това, защото неговата е преди всичко духовната жажда, която го придружаваше през цялото му земно съществуване. Това е жажда за обич. Още в началото на Неговата обществена мисия, седнал уморен до кладенеца поиска от добрата самаританка: „Дай ми да пия?”; но той бе този който утоли нейната жажда, откривайки се като Онзи, който трябваше да дойде да ни спаси.

От какво може да е жаден Исус ако ли не от нас, от нашето спасение, от нашета вяра, от нашата обич? Блажената Тереза от Калкута, коментираше така тези последни думи на Христос: „Жаден съм: тези думи на Исус не се отнасят само за миналото, но са живи тук и сега, те са казани на нас… Докато не разберем дълбоко в нашите сърца, че Исус е жаден за нас, не ще можем да опознаем това което Той иска да бъде за нас и това, което Той иска ние да бъдем за Него”.

Жаждата на Исус е божествена жажда, но също и човешка необходимост подтикната от безутешна бедност и крайна немощ. Тази „жажда” я намираме и в Гетсиманската градина, когато като изплашено „дете” се обръща към тримата избрани ученика с думи изпълнени с трогателна човечност: : „Душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни” (Мк. 14, 34); има нужда да не бъде изоставен. Отново в Гетскиманската градина, молейки се на Своя Отец, Христос казва: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти” (Мат. 26, 39). Жаждата Христова е да изпълни волята на Отца, тя е желанието за нашето спасение. Той ни обича и жадува за любовта на всеки един от нас, защото всеки от нас е по-важен за Него от света. Затова, ако ние не отговорим на неговата любов, Исус остава жаден и продължава да ни търси. Но как можем да отговорим на любовта му, когато по причина на греха сме неспособни до обичаме? Сам Исус, умирайки горящ от жажда, се превръща в непресъхващ извор на жива вода, защото от неговото прободено сърце извират кръв и вода. От този извор можем да черпим любовта и изобилието на Живота.

Часът на разпятието и смъртта на Христос е часът на триумфа на Неговата Любов. Като пием от извора на живота, утоляваме нашата жажда и от сърцето ни извира живата вода дадена на всички жадни от Бог, който е извор на неизчерпаема любов.

Господи Исусе, твоята жажда за любов те отведе до кръста, за да предизвика в нас жаждата за Теб, извора на жива вода. Ти, Разпната Любов, се превръщаш в просяк на прага на нашето сърце и ни молиш да споделим Твоята жажда за любов с всички братя, които се опитват да утолят жаждата си на нечистите извори. Господи Исусе, направи така, че пиейки от извора на Твоето сърце да пребъдваме винаги в Любовта Ти. Амин