Христовите думи на Кръста

Отче! прости им, понеже не знаят, що правят!
 
И когато отидоха на мястото, наречено Голгота, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят”. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: „Други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий”. Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: „Ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам”. (Лук. 23, 33-37).

След като каза със сълзи на очите и кървав пот последното „да” на Отца, Исус намира сили и е готов да посрещне мълчаливо страданията, решен да изпълни до край своята спасителна мисия. Осъден на смърт без един нормален процес, се запътва, носейки Кръста си към Голгота. По време на мъчителното изкачване, той е Добрия Пастир който носи върху раменете си не толкова дървения кръст, колкото човечеството: изгубената овца, която е дошъл да търси, за да я заведе в стадото на Отца на собствените си рамене. Ние сме в действителност Неговия истински кръст.

Голгота, мястото на най-несправедливата смъртна присъда, чрез силата на „голямата любов”, която кара Исус да отдаде себе си до край, се превръща в планината на изкупителната жертва, планината на застъпничеството и прошката.

Този, който по време на процеса, „не отвори уста” и съблечен от неговите дрехи, се облече в сакрална тишина – Jesus autem tacebat, Исус мълчеше – казва евангелист Марко, подчертавайки дълбочината и продължителността на това мълчание. Сега когато Исус е безсилен, там увиснал между небето и земята, закован на кръста и без никаква защита, в един привидно изглеждащ разгром, сега Той говори. „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят”. Абат Елдеро ди Риевал, коментира така думите на Исус: „Отче”, казва Исус, „прости им”. Какво по-милостиво искане може да се прибави към такава подобна молитва? Въпреки това той добавя. Струва му недостатъчно да се моли, иска да им се прости: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят”. Те са големи грешници, но бедни познавачи. Затова „Отче, проси им”. Разпъват на кръстя, но не знаят кого разпъват, „защото, ако бяха познали, не биха разпнали Господа на славата” (1Кор. 2, 8); затова „Отче, прости им”. Те го смятат за нарушител на закона, за самоуверен човек, който счита себе си за Бог, за изкусител на народа. „Но аз скрих от тях моят образ, и те не познаха величието ми”. Затова: Отче, прости им, понеже не знаят, що правят”.

Господи Исусе, в този нов Велики Петък, с теб и ние се изкачваме на Голгота, заедно с йерусалимските жени, из между навалицата народ и групата войници, изпълнени с любопитство от този жесток спектакъл. А ти, Цар на мира, седнал със смирено величие на твоя трон, Ти Милосърдни Съднче, изричаш твоята присъда от високия съд на Кръста: Отче, проси им!
Преобразени от твоята любов, станали чрез благодатта, членове на едно тяло, позволи ни Господи и ние да участваме в твоята жертва в полза на нашите братя. Изпълни ни с Твоя Свети Дух, помогнини до прилагаме Твоите думи на прошка и помирение. Амин