Послание на кардинал Туран към будистите за предстоящия празник Весак

Избора на вътрешна бедност, която очиства от егоизма и борба с бедността по света, която накърнява човешкото достойнство. Това е предизвикателството за днешните католици, според учението на Беденикт ХVІ, което намира сходство със „свидетелството на откъснатост от света”, предложено от последователите на будизма. Така пише кардинал Жан-Луи Туран, секретар на Папския Съвет за между религиозния диалог, в посланието отправено към последователите на будизма по повод предстоящия будистки празник на Весак (празник, посветен на раждането на Буда Шакямуни, празнува се през месец вайсака по лунния календар, април-май, неговото просветление и паринирвана). „Това годишно честване – чете се в посланието – предлага на католиците възможност да разменят поздрави с приятели и близки, които изповядват будизма, спомагайки по този начин за укрепването на вече съществуващите приятелски отношения и създаването нови такива”. Отношения, които все по-ясно показват, че „заедно сме способни не само да допринесем, верни на нашите религиозни традиции, за благото на нашите общности, но и за това на цялото човешко общество”, отбелязва кард. Туран. Преди всичко, продължава посланието, в борбата с този вид бедност, плод на консумизма, която „не позволява на хората и семействата да живеят според тяхното достойнство”, защото „накърнява справедливостта и равенството” и „застрашава мирното съжителство”. Въпреки това, отбелязва секретаря на ватиканското ведомство, този вид борба предполага една „свободно избрана бедност”, едно „отричане от собственото аз”, от личния егоизъм, способен да предизвика в християните „благоразположение към изпълнението на волята Божия” и подкрепа на ближния. Именно тук, продължава кард. Туран, католиците могат да вземат пример от „озаряващото свидетелство на откъснатост от света и на удовлетвореност дадените ни блага, което нашите скъпи братя будисти всекидневно изживяват”. „Множество монаси, монахини и миряни сред нас – отбелязва кард. Туран – избират бедността, която подхранва човешкото сърце е обогатява по съществен начин живота, посредством задълбочения начин на виждане на неговото значение. Тази бедност е безценна подкрепа в усилията за насърчаването на добрата воля в цялата човешка общност”.