2009-04-04 16:14:36

Велика Седмица


С празника Връбница започва Великата Седмица, кулминацията на Литургичната година на която Бенедикт ХVІ посвети задълбочени размишления в своите четири години Понтификат. По време на Великата Седмица, можем наистина да изпитаме, че Бог не е далеч. Бенедикт ХVІ подчертава многократно тази истина запечатана в сърцето на всеки човек: Бог стана човек, за да бъде съпричастен на нашето страдание и за да ни отвори небесните врати. Чрез Кръста, отбелязва Светия Отец, „Исус отвори широко Божията врата, вратата между Бог и човеците”. В неделята на Връбница, с която се открива Великата Седмица, напомня Папата, „изповядваме царствеността на Христос”. Но в какво се изразява тази царственост на Господа?:


„Да го признаем за Цар означава: да го приемем като Онзи, който ни посочва пътя, като Онзи на който се доверяваме и който следваме. Означава да приемаме ден след ден Неговото Слово, като истински критерии за нашия живот. Означава да виждаме в Него авторитета на който се покоряваме, защото Неговия авторитет е авторитет на истината”.


При влизането си в Ерусалим, тълпата го приветства въодушевено като сина Давидов. Но когато Исус отива до Храма намира търговците на животни и менячите на пари, които заемат с техните търговски дела, мястото определено за молитва. Едно събитие, подчертава Бенедикт ХІV на 16 март 2008 година, което трябва да ни накара да се замислим и днес:

„Всичко това трябва да ни накара да се замислим и ние като християни: достатъчно чиста и отворена ли е нашата вяра, за да могат чрез нея „езичниците” да открият светлината на единствения Бог. Достатъчно чиста и отворена ли е нашата вяра, за да могат чрез нея хората, които търсят истината да се приближат до входа на вярата и да се превърнат в обожатели на Господа. Не позволяваме ли по различни начини на идолите да станат част от нашата вяра?”.


За един „буден за Бога свят”, който се бори с фалшивите идоли на нашето време, отбелязва Бенедикт ХVІ, е от основно значение ролята на свещеника. Светия Отец се спира на службата на свещеника в проповедта си за Велики Четвъртък. На 20 март миналата година, Бенедикт ХVІ очертава с тези вълнуващи думи модела за свещеника, Христовия слуга в истината и любовта:
 
„Свещеника трябва да бди. Трябва да стои на стража пред напредващите сили на злото. Трябва да подържа буден света за Бог. Трябва смело да стои изправен пред теченията на времето. Изправен в Истината. Изправен в усилията за благото. Да служи на Господа, означава да поеме грижата за човеците пред Господ, който от своя страна поема грижата за всички нас пред Отца. Означава да се грижи за Него, за Христос, за Неговото Слово, за Неговата Истина и Неговата Любов”. 

Да се грижим едни други. Бенедикт ХVІ подчертава че любовта, безграничната любов, е най-голямата поука оставена на човеците от Сина Божии. Това е завета, който Исус ни оставя на Последната Вечеря. Това е любовта на Бог, която ни изкупи, пречисти и оздрави. По време на вечерната Литургия за Велики Четвъртък на 13 април 2006 година, Светия Отец поясни значението на думите на Христос отправени към учениците:


„”И вие сте длъжни да умивате нозете един другиму, означава преди всичко неуморно да си прощаваме един другиму, да започваме отново винаги заедно, дори и да изглежда безмислено. Означава да се пречистим един другиму, като се търпим взаимно и приемайки че сме търпени от другите; да се пречистим един другиму, като си даряваме взаимно осветяващата сила на Словото Божие и се приближаваме към Тайнството на Божествената любов”. 

Любов, която побеждава смъртта: това е изумителното поучение на Христос по пътя на Неговите страдания към Голгота. Едно пътуване в злото и в смъртта, което събужда в нас любовта към страдащите и нуждаещите се. Това именно подчерта Бенедикт ХVІ повреме на Кръстния Път на Колизеума на 6 април 2007 година.

Като следваме Христос по пътя на Неговите страдания виждаме не само Неговото страдание, а виждаме всички страдащи по света. Това е именно дълбокото намерение на молитвата на Кръстния Път: да отвори нашите сърца и ни помогне да виждаме със сърцето”. 

Да виждаме със сърцето, да го отворим за Христос, оставяйки се да бъдем водени от Неговата жертва на Кръста. Една тайна, отбелязва Папата на 21 март миналата година, Велики Петък, която поставя в криза нашите човешки убеждения:


Много хора, също и в нашата епоха, не познават Бог и не могат да го открият в разпънатия Христос. Много хора са в търсене на една любов, на една свобода, която изключва Бог. Много хора вярват, че нямат нужда от Бог…. Нека Неговата жертва на кръста ни накара да се запитаме за нейното истинско значение; нека му позволим да постави в криза нашите човешки убеждения, нека му отворим сърцата си. Исус е свободата, която ни прави свободни да обичаме”. 

Кръста е „знак на помирение, знак на любовта по-силна от смъртта”. Именно поради това, Бенедикт ХVІ ни призовава да не се предаваме никога на злото, а да го побеждаваме с доброто:

Всеки път когато правим знака на Кръста, трябва да си припомняме, че не трябва на несправедливостта да отвръщаме с несправедливост, на насилието с насилие; да си припомняме, че можем да победим злото само чрез доброто”. 







All the contents on this site are copyrighted ©.