Социална справедливост и обществено благо

Когато говорим за социална справедливост, съществуват най-малко три аспекта, които могат да бъдат разгледани. Приносът към общественото благо е за всички, за което сме всички поотделно отговорни. Понятието „общо благо” е доста разтегливо: това са училището, улицата, железопътните линии, църквата и т.н. Как се отнасяме и как се грижим за общото, което принадлежи на всички?


Вторият аспект е този, че общото струва. Кой плаща за него? Съществуват огромни кражби, понякога крадците са залавяни, но за съжаление това не се случва често. Ако всички плащат редовно своите данъци може би проблемите ще намалеят. Понякога обаче съществуват и малки кражби, за които сме виновни и ние самите, като не изискваме например касови бележки от търговците, когато сме на пазар. Понякога дори се притесняваме да изискваме такива, преди всичко, ако познаваме хората, които трябва да ни ги издадат.


Третата точка е участието. Реализирането на общественото благо се дава в ръцете на обществената власт, която в демократичните общества е делегирана от народа. Когато сме дали обаче нашият вот, отговорността ни не е свършила до там. Ние трябва и да контролираме как се изпълнява дадена поръчка, дали се прави в интерес на отделни лица или в интерес на всички. Този контрол в парламента се извършва от опозицията. Но контролът трябва да се прави от всички непрекъснато и на всички нива. По този начин се работи за общото благо и за доброто на социалната справедливост.


Универсалното общо благо
Глобализацията ни постави пред необходимостта от общото универсално благо, т.е. всички живеем на планетата Земя и всеки един от нас има своите права и задължения. Това изисква справедливостта. В света обаче съществуват огромни неравенства и несправедливости и често гледаме по телевизията за райони в света, където липсват хляб и медикаменти. Всичко това произлиза от липсата на солидарност и от експлоатиране на благата на по-слабите.


Какво е необходимо да направим, за да живеем един по-справедлив живот? Естествено, никой от нас поотделно не може да направи нищо, но можем да направим конкретни стъпки, чрез които да се откъснем от несправедливостта, която развитите страни упражняват върху по-бедните.


Гладът не може да бъде превъзмогнат чрез хуманитарна помощ, а чрез конкретна помощ за развитието на държавите в които той съществува. Това е свързано с развитие на културата, образованието, формирането, премахвайки техните дългове и доставяйки капитали с подходящи лихвени проценти. Трябва да бъде спряна продажбата на оръжие в страни с тоталитарни режими. Гладът не може да бъде превъзмогнат чрез създаването на генетично модифицирани продукти, защото гладът е следствие от спрялото развитие, за което сме отговорни и ние.


На второ място трябва да отбележим нуждата от солидарност. Ще използваме думите на Свети Амброзий, който казва: „Онова, което ти е в повече , не е твое”. Затова, ще завършим с едно предложение. Бихме могли да направим един „дневник” на ежедневната солидарност: да отделим на едно място благата и необходимите разходи, на второ - благата и полезните разходи, и на трето - на благата и на ненужните разходи. Последният списък не ни принадлежи. Справедливият начин на живот изисква да бъдем алтруисти и да насърчаваме лоялната подпомагаща търговия.