Послание на Бенедикт ХVІ за 46-тия Световен молитвен ден за звания

Отговорът на повика за служение на Господа, чрез свещенстото или чрез монашеския живот, не трябва да се поддава на трудностите или съмненията, а постоянно да се укрепва с молитвата и Евхаристията. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в своето Послание за 46-тия Световен молитвен ден за звания, който Католическата църква отбелязва на 3 май, на тема: „Доверието в начинанието на Бога и отговорът на човека”.

По пътя към светостта, който е открит за всички, историята на Църквата е свидетел, в различни времена и места, на многобройни призиви за особена евангелска радикалност, пише Папата в посланието. Това е „специален Божи дар”, заради който някои мъже и жени се превръшат в „привилегировани служители и свидетели” на Христос. Но „кой може да каже, че е достоен за свещеническото служение”, пита риторично Папата и „кой може да прегърне богопосветения живот, осланяйки се само на своите човешки сили?”. Папата навлиза в тайната на званието и по-специално в онова „вплитане” между „свободната инициатива” на призоваващия и „свободния отговор” на призования. „Когато съществува съзнанието, че Бог взима инициативата и води докрай своя спасителен план”, пише Папата, отговорът на човека „никога не е свързан със боязливите сметки на мързеливия слуга, който от страх скрива в земята поверените му таланти, а се изразява в готовност за принадлежност към Божия повик, както направи Петър и не се поколеба да хвърли отново мрежите, въпреки че се е трудил напразно цяла нощ, доверявайки се на Неговото Слово”. Този жест, обяснява Папата, не е „абдикация от личната отговорност”, а „съотговорност” , „в и с Христос”, по дългия път на личното звание”.

В Гетсиманската градина Исус се доверява „да изпие чашата на Божията воля”, което е върховен пример за „диалога на званието”, пише Бенедикт ХVІ в посланието. Неговата саможертва, чествана в Евхаристията, най-добре показва „как доверието в Божието начинание, моделира и дава стойност на отговора на човека”. „В честването на Евхаристията – обяснява Папата – самия Христос действа в онзи, който Той избира за свои служители; подкрепя ги, за да може в техния отговор да се развие едно измерение на доверието и благодарността, което разпръсква страха, дори когато надделява опита от собствената слабост или острото противоречие на неразбирането, или даже на преследването”. Папата благодари на Бог за разцвета на новите звания, въпреки „обезпокояващата липса на свещеници” в „някои райони на земята”, или „трудностите и препятствията”, който „придружават пътя на Църквата”.

Бенедикт ХVІ се обръща към християнските общности, отделните семейства и енориите, „да се молят, изпълнени с вяра”, за да може Божието начинание да не прекъсва да призовава „онези, които свободно да посветят своето съществувание за по-тясно сътрудничество с Бог и Неговия план за спасението”. Папата завършва посланието с призив към свещеници и богопосветени да не се обезкуражават пред трудностите и съмненията, а с доверие да следват Христос. По този начин, уверява Папата, „ще бъдете свидетели на вярата, извираща от съкровения съюз с Него”. Следвайки примера на Дева Мария, завършва папското послание, „вложете духовната сила за осъществяването на спасителния план на Небесния Отец, като съхранявате в сърцето, както Дева Мария, способността да се удивлявате и обожавате Онзи, който има властта да извършва „големи неща”, за да бъде Неговото име Свято”.
**********


ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ ОТЕЦ ПАПАТА ЗА ХLVI СВЕТОВЕН МОЛИТВЕН ДЕН ЗА ЗВАНИЯ
 
3 МАЙ 2009 - ІV ПАСХАЛНА НЕДЕЛЯ 
 
"Доверието в начинанието на Бог и отговорът на човека" 

Почитаеми събратя в епископството и свещенството, скъпи братя и сестри!

По повод предстоящия Световен молитвен ден за свещенически и монашески звания, който ще се чества на 3 май 2009 г., Четвърта неделя от Великденското време, желая за приканя целия Божи народ да размишлява върху темата „Доверието в Божието начинание и отговора на човека”. Безспирно ехти в Църквата призива на Исус към Неговите ученици: „Затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9, 38). Молете се! Настоятелния апел на Господа подчертава, че молитвата за званията трябва да бъде безспирна и изпълнена с вяра. Само ако е подхранена с молитвата, християнската общност може да има в действителност „по-голяма вяра и надежда в Божествената инициатива” (Sacramentum Caritatis, 26).

Свещеническото и монашеско звание са съставна част от специалния Божествен дар, който се вплита в необятния милосърден и спасителен план на Бог за всеки един човек и за цялото човечество. Апостол Павел, който честваме по един особен начин през тази юбилейна година посветена на него, пишейки на християните от Ефес, подчертава: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата, както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов” (Еф. 1, 3-4). В универсалния призив за светост ясна се отличава особеното начинание на Бог, с което Той избира само някой, за да следват по от близо Неговия Сина Исус Христос и на му бъдат служители и привилегировани свидетели.

Божествения Учител лично призова Апостолите „И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове” (Мк. 3, 14-15); те, от своя страна, присъединиха към тях други ученици, верни сътрудници в мисионерската дейност. По този начин, откликвайки на призива на Господа и послушни на делото на Светия Дух, многобройни войски от свещеници и богопосветени лица през вековете се отдадоха на Църквата в безрезервна служба на Евангелието. Да благодарим на Господа, че също и днес продължава да привлича работници за Неговата лоза. Въпреки, че в някой региони на земята се наблюдава една обезпокояваща липса на свещеници и твърде много препятствия се изпречват по пътя на Църквата, ни крепи непоклатимата сигурност, че Бог е Този който я води по пътя към Вечното Царство. Той е този който избира и призовава да го следват хора от различни култури и възраст, избрани чрез неведомия план на Неговата милосърдна любов.

Междувременно, наше първо задължение е да поддържаме жива, с непрестанна молитва, този зов на Божественото начинание в семействата и енориите, в движенията и в асоциациите занимаващи се с апостолат, в религиозните общности и всички сфери на диоцезалния живот. Трябва да се молим, за да може целия християнски народ на расте във вярата към Бог, убеден че „Господаря на жетвата” не ще спре да иска от някой да посветят свободно тяхното съществуване в служба на Неговото спасително дело. От онези, които са призвани се изисква внимателно вслушване и способност за разграничаване, щедро и всеотдайно приемане на Божествения план, сериозно задълбочаване на това което е присъщо на свещеническото и монашеско звание, за да отговорят по сериозен и убеден начин. Катехизиса на Католическата Църквата напомня, че свободното Божие начинание изисква свободен отговор от страна на човека. Един положителен отговор, който предполага приемането и споделянето на Божествения спасителен план за всеки един от нас; едни отговор, който приема Божественото начинание на любов, който да се превърне за този който е призван в безусловно морално изискване, знак на признателност към Бог и пълно сътрудничество на планът, който Бог следва в историята (n. 2062). 

Като съзерцаваме евхаристичната тайна, която изразява по върховен начин свободния дар на Бог в Лицето на Неговия Единствен Син за спасението на човеците и пълното и покорно приемане от Христос да пие до край „чашата” на волята Божия (Мт. 26, 39), по-добре разбираме как „доверието в Божието начинание” оформя и дава стойност на „отговора на човека”. В Евхаристията, съвършения дар, който осъществява Божествения план за изкуплението на света, Исус свободно се отдава в жертва за спасението на човеците. „Църквата – бе писал моя възлюбен предшественик Папа Йоан Павел ІІ – получи Евхаристията от Христос нейния Господ не като обикновен дар, независимо че е най-ценния между другите, а като изключителен дар, защото дари себе си, Неговата личност в Неговата свята човешка природа и дар на Неговото спасително дело” (Ecclesia de Eucaristia, 11).

Свещениците, които именно в евхаристиячния Исус могат да съзерцават изключителния пример за „диалог на званието” между свободното Божие начинание и изпълнения с доверие отговор на Христос, са призвани да предават тази спасителна тайна през вековете. В евхаристичното служение Христос е този който действа в онези, които Той избира като свои служители; Той ги подкрепя, за да може техния отговор да се превърне в благодарност и доверие, което отдалечава всеки страх, в моментите на слабост (Рим. 8, 26-30) или когато се засилват неразбирателствата и преследванията (Рим. 8, 35-39).

Съзнанието, че сме спасени чрез Христовата любов, която бива подхранвана посредством Светата Литургия във вярващите и преди всичко в свещениците, не може да не предизвика доверчиво отдаване към Христос, който даде живота си за нас. Да вярваме в Христос и да приемаме Неговия дар, означава да се поверим на Него с благодарна душа, присъединявайки се към спасителния му план. Само по този начин „призвания” изоставя всичко и се поставя в служба на Божествения Учител; тогава започва един плодоносен диалог между Бог и човек, една тайнствена среща между Божията любов, която зове и човешката свобода която отговаря чрез любовта, чувайки в дълбините на своята душа ехото от думите на Исус: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва” (Йоан 15, 16). 

Тази „любовна прегръдка” между Божественото начинание и отговора на човек, присъства също, по възхитителен начин в званието за богопосветен живот. Втория Ватикански Събор напомня „Евангелските съвети за целомъдрие отдадено на Бог, бедност и послушание, бидейки основани от думите и примера на Господа и препоръчани от Апостолите, Църковните учители и пастири на Църквата, са едни Божествен дар, който Църквата получи от Нейния Господ и с Неговата благодат винаги съхранява”(Lumen Gentium, 43). Още веднъж, Христос е примера на тотално и изпълнено с доверие присъединяване към волята на Отца, към който всяка една богопосветена личност трябва да отправи своя поглед. Привлечени от Него, още от първите векове на християнството, много мъже и жени изоставиха семейство, материални богатства и всичко що е човешки желано, за да следват благородно Хростос и да живеят безкомпромисно Евангелието, превърнало се за тях в училище за святост. Също и днес много хора извървяват този труден маршрут на евангелско съвършенство, и осъществяват своето звание с изповядването на евангелските съвети. Свидетелството на тези наши братя и сестри, както в манастирите за контемплативен живот, така и в конгрегациите за апостолски живот, напомня на Божия народ „тази тайна на Царството Божие, която е действаща в историята, но все още е в очакване на нейното пълно осъществяване в небесата (Vita Consacrata, 1). 

Кой може да се счита за достоен да приеме свещеническото служение? Кой може за прегърне богопостветения живот, уповавайки се само на своите човешки ресурси? Необходимо е още веднъж да се подчертае, че отговора на човек към Божествения повик, не се изразява в боязливите сметки на мързеливия слуга, който от страх скри под земята поверените му таланти (Мат. 25, 14-30), а в безусловното приемане на призива Господен, както направи Петър, който без да се колебае хвърли отново своите мрежи, доверявайки се напълно на неговата дума (Лук. 5,5). Без да се отказва от личната отговорност, свободния отговор на човека към Бог се превръща във „взаимна отговорност”, отговорност „в” и „със” Христос по силата на действието на Неговия Свети Дух; превръща се в общение с Онзи, който ни прави способни да носим много плод (Йоан 15, 5). 

Емблематичен човешки отговор, изпълнен с доверие в Божественото начинание, е благородния и окончателен „Амин” на Девицата от Назарет, произнесен със смирено и решително приемане на Божествения план, съобщен и от небесния пратеник (Лук. 1, 38). Нейното безусловно „да” и позволи да стане Божията Майка, Майката на нашия Спасител. Мария, след това нейно първа „да бъде волята ти”, трябваше да го повтори още много пъти до кулминационния момент на разпятието на Исус, когато „стоеше до кръста”, както отбелязва евангелист Йоан, съпричастен на жестокото страдание на Нейния невинен Син. Именно от Кръста, Христос ни дава Мария като Майка, на Нея той ни повери като чеда (Йоан 19, 26-27), Майка преди всички на свещениците и на богопосветените лица. На нея желая да поверя всички онези, които чувстван Божия повик, за да се отправят по пътя на свещенството и на богопосветения живот.

Скъпи приятели, не се обезкуражавайте пред трудностите и съмненията; доверете се на Бог и следвайте верно Христос и ще бъдете свидетели на радостта, която извира от интимното общение с Него. По примера на Дева Мария, която поколенията наричат блажена, защото е повярвала (Лук. 1, 48), вложете цялата духовна енергия за осъществяването на спасителния план на небесния Отец. Събирайте във вашето сърце, като Мария, способността да се удивлявате и да обожавате Онзи, който има властта да прави „велики неща”, защото Свето е Неговото име (Лук. 1, 49).

Ватикана, 20 януари 2009
Бенедикт ХVІ