Справедливост и несправедливост в ежедневието - 3

За да живеем в мир трябва да осъзнаем, че всеки един човек е личност, със своите права и задължения, произлизащи от самата човешка натура. Съжителството между хората се базира върху истината, върху коректното спазване на предвидените от закона права и задължения, в мир и любов. Изключително важно е спазването на правата и задълженията, но как тази линия на морална честност може да се превърне в начин на живот?
 
Мирът в семейството
Първото място, където правата и задълженията се спазват или са потъпквани, това е семейството. И на първо място това са взаимоотношенията между съпруг и съпруга, които са хора и следователно длъжни да спазват определени права и задължения.
Когато свещеник свързва чрез брака двама души от името на Христос, той припомня някои членове от семейния кодекс: взаимна вярност, разбирателство, съжителство, задължения към децата и т.н.

Липсата на вярност е несъмнено най-тежкото нарушение на справедливостта. Същото се отнася и когато мъжът пренебрегва съпругата си заради работа, приятели, спорт, политическа дейност, дори и заради положителни каузи като доброволческия труд. Същото се отнася и до съпругите, които не изпълняват съпружеските си задължения или са несправедливи към своя съпруг. От тук именно започва взаимното изстудяване във взаимоотношенията, което може да доведе до разтрогване на брака и на семейния мир. Естествено, любовта е тази, която поддържа единството на една семейна двойка, но когато бъдат нарушени правата и се пренебрегват задълженията, тази любов може лесно да угасне. Взаимоотношенията между родители и деца също се базират на основата на справедливостта, споени от любовта. Не напразно четвъртата Божа заповед е „уважавай своите майка и баща” и не напразно са подчертани задълженията на децата към родителите. Това са справедливи задължения, касаещи както родителите, така и децата, но изпълнени с любов.


Паралелно със задълженията за издръжката и възпитанието на децата е и това за отделяне на свободно време и внимание към тях. Тъжно звучи писмото на едно дете изпратено до Младенеца Исус по повод Рождество, в което пише: ”Исусе, моля те нека се превърна в телевизор, за да може мама и татко да ме гледат”. Трагично е, когато деца и родители решат да се разделят, какъвто е случаят с едно 15 годишно момче. То споделя със свещеника в часа по Вероучение:”Учителите ми се карат, че не внимавам в час. Но какво ме интересуват техните часове: моите родители се развеждат и ме карат да реша с кого да бъда с единия или с другия. Аз обаче искам да съм и с двамата”.

Децата имат правото да имат двама родители, които да се обичат и да обичат тях. Те имат нужда от такъв опит в чувствата, за да могат от своя страна да бъдат в състояние да обичат и да даряват обич, когато пораснат. Родителите са тези, които решават да се обвържат в брак и да създадат деца, но децата не са искали и не са решавали да дойдат на този свят, нито пък да имат точно тези родители. Така или иначе това е като една верига: когато родителите остареят те ще имат нужда от своите деца, които да им помагат. Да бъдат изоставени в дом за възрастни или в самота, не е само липса на обич, но и липса на справедливост.

Редно е, когато родителите са все още на себе си, да направят завещание по справедлив и адекватен начин. Мирът в семейството понякога е компрометиран от несправедливото разпределение на благата, получени от родителите. Съществуват войни, които разрушават мира между народите, но има и войни, които разрушават мира в семействата: и едните и другите са следствие от незачитането на правата на другите и от неспазването на собствените задължения.
 
Справедливост в работата
Ежедневието налага справедливост и на работната място. Например, да бъдат справедливо възнаградени работещите за нас хора. Особено актуален е проблемът, касаещ работещите имигранти, които често работят на черно и са лошо платени.
Задължение е също така всеки да изпълнява отговорно своята работа: да не отсъства по несъществуващи причини, да не провежда лични разговори със служебния телефон и т.н.