„Това което се случи има пророческа стойност и може да донесе неизчислимо благо”.
Това са думи писмото на архиепископ Анджело Ронкали, апостолически визитатор в България,
носещо датата 24 февруари 1929г. – малко след подписването на Латеранските споразумения
между Светия Престол и Италия. Писмото е отправено към монахините и в него бъдещия
Папа Йоан ХХІІІ споделя вълнението си и оценката си за новата ватиканска държава:
„Можете
добре са си представите как следя възторга на цяла Италия след сключения мир между
Ватикана и Квиринала. Помислете си колко биха се радвали тези преди нас, ако бяха
живи…Да хвалим Господа! Всичко онова което масонството, тоест дявола, бе направил
за 60 и повече години срещу Църквата и срещу Папата в Италия, се преобърна. Трябва
да се живее сред хора с хиляди недостатъци. Неудобства ще има и за в бъдеще. Няма
да липсват и други терзания. Но въпреки това, трябва да се има смелостта за лоялност
и се признае, че онова което се случи е пророческо и може да донесе неизчислимо благо
за Италия и целия свят. Сега, онези които са се понаучили малко, но не ходеха на църква
и не бяха практикуващи вярата в името на патриотизма, нямат повече никакво оправдание.
Премахнати са всички пречки. Още веднъж да хвалим Господа!”.
Архиепископ
Ронкали споделя и реакцията на католиците в България за новоучредената ватиканска
държава в писмо до тогавашния държавен ватикански секретар, Пиетро Гаспари, в писмо
от 31 март 1929г.:
„Естествено, сред католиците възторгът е голям и
безкраен. В правителствените среди – тъй като не получих някаква новина да предам
в една или друга форма – не проявих желание да се появя. По-късно разбрах обаче, от
самия Цар Борис, както и от министър председателя Ляпчев, че събитията в Рим са впечатлили
с възторга от достойнството и моралното влияние на Папството във всички страни по
света”.