Грижата на Църквата към бедните в Африка и предизвикателствата на неоколониализма

Основният повод за папската визита в Камерун бе да връчи на африканските епископи работния документ за Втория Синод за Африка, който ще се прореде от 4 до 29 октомври във Ватикана. По време на литургията в Яунде, Бенедикт ХV официално връчи документа (Instrumentum laboris) на председателите на Епископските конференции в Африка, като пожела работата на Синода за даде надежда за африканските народи и нов мисионерски устрем за помирението, справедливостта и мира, както гласи и неговата тема. Папата посочи, че този документ „отразява динамизма на Църквата в Африка, но също така и предизвикателствата, които тя трябва да посрещне”.

Instrumentum laboris, с обем 50 страници, изтъква светлините и сенките на Африканския континент, като подчертава че „доброто което се прави, много често не се забелязва, но е много по-дълбоко отколкото изгарящата болка, причинена от медиите”. Сред положителните знаци се посочва освобождението от диктатурите и началото, макар и все още плахо, на демократичната култура, благодарение на важната и призната роля на църковните Комисии за справедливост и мир. Също така и нарастване на кооперирането между африканските страни, включително и на духовно ниво, което се вижда от увеличаване броя на кръстените и на свещеническите звания, както и нарастващата дейността на катехистите и развитието на църковните движения и асоциации. Нараства и броя на католическите университети и медиите с християнска насоченост, особено радиото. Най-голямото и очевидно присъствие на Църквата остава здравно-санитарната област, изразена с центрове и болници, най-вече за болни от СПИН, които са 30% от сектора.

Заедно с това документът разобличава „ония международни сили”, които експлоатират Африка” и „разпалват войни с продажбата на оръжие”. Тези тъмни международни сили „подкрепят политически правителства, които не зачитат човешките права и принципите на демокрацията, за да си осигурят икономически предимства”. „Мултинационалните компании продължават постепенно да завладяват континента, за да присвоят природни ресурси – се чете в документа. Задушават локалните предприятия, закупуват хиляди хектари земя и експлоатират местното население с участието на африкански ръководители”, което от друга страна нанася огромни екологически щети.

Разобличава се и начина на даване на международни помощи, които са придружени от „неприемливи условия”, които допълнително отслабват африканската икономика и увеличават „пропастта между бедни и богати”. Всичко това се извършва без да се изпълняват обещанията за помощи за развитие, които продължават да намаляват. Несправедливост има и в земеделската област, където селяните са принудени да продават собствената си продукция на много ниски цени. Разобличава е си широката кампания на Неправителствените организации, които би трябвало да гарантират хранителната сигурност: това е техника – се чете в документа – която „заплашва да провали дребните земеделски собственици и ги подчини на производства и фирми на самите Неправителствени организации”.

От една страна, „глобализацията изолира африканския континент”, а от друга провежда „организиран процес за разрушаване на африканската идентичност” с нейните типични ценности: „на уважение към възрастните; на жената, като майка; на културата на солидарност; на взаимопомоща и гостоприемството; на единението и на живота”. По този начин се предизвиква „разрушаване на семейната тъкан” и на социалната спойка. „Африка е станала уязвима от нахлуването на моделите за военни и икономически сили”, които налагат „един единствен културен модел и отричането на човешкия живот”, докато африканските общности остават безпомощни пред разпадането на техните култури”.

Документът посочва, че от своя страна Църквата иска „да се чуе гласа на бедните”, смазани от „неоколониализма”. Тя се бори срещу несправедливостите, разрастващата се корупция, експлоатацията и нарушаването на правата на деца и жени. За Църквата това е една „пророческа мисия”, която много често е „спъвана от натиска на властта”, която използва също и християнските секти, за да атакува Католическата църква. Много често тези секти проповядват едно неангажиращо с нищо Евангелие и което няма нищо общо със социалните въпроси. В същото време Църквата иска да бъде „знак за противоречие” и „глас на нямащите глас”, като по този начин „събуди християнското съзнание в защита на човешките права”. Накрая работния документ за африканския Синода призовава за „пророческа смелост” срещу имащите интереса да задушат гласа на католиците” по примера на казаното от Исус на апостолите, като ги подготвя „да живеят с Него преследванията, оскърбленията и всяко безчестие” в името на Неговата кауза.

Instrumentum laboris завършва с молитва към Божията Майка Мария, Закрилница на Африка, за да може чрез Нея християните в Африка да станат „свидетели на Възкръсналия Господ” и „все повече солта на земята и светлината на света”.