Бенедикт ХVІ сред хората с увреждания в Националния рехабилитационен център в Яунде: Страдащият помага на Христос в носенето на Кръста

Бенедикт ХVІ посети Националният център за рехабилитация за хора с увреждания, носещ името на кардинал Пол Емили Леже, почетен архиепископ на Монреал, посветил се на мисионерската дейност в Африка. Центърът е основан от канадския мисионер и открит от президента Ахиджио през 1972 г. През 1978 г. управлението на центъра преминава в ръцете на държавата. Неговата мисия е професионалното възпитание на носителите на телесни увреждания.


При посещението Папата бе приет от Министъра на социалната дейност, от директора на центъра и отговарящия епископ за пасторалната здравна дейност. След кратка молитва в параклиса, Папата се срещна с 200 болни, дошли от различни болнични заведения в страната. След като изрази своето щастие от това дългоочаквано и желано посещението в Центъра, Светия отец отправи своите слова към всички онези, които носят тежестта на болестта и страданието. Той ги увери, че не са сами в страданието, защото Христос е съпричастен със страдащите:
 
„Той разкрива на болните особеното място, което заемат в Божието сърце и в обществото. Той ни показва с конкретни жестове своята нежност и благосклонно внимание към всички, които имат разкъсано сърце и наранено тяло”. 

Бенедикт ХVІ изрази своето съпричастие не само към присъстващите, но и към всички онези, които в „собствените домове, болниците и специалните диспансери са носители както на телесно така и на умствено увреждане”. Папата не забрави и болните в Африка, преди всичко болните от СПИН, малария и туберкулоза. От името на всички тях Папата изрази своята признателност към усилията на Католическата църква в борбата с тези ужасни бедствия. Той окуражи всички да продължават с решителност това наложително дело:
 
„В присъствието на жестоки страдания, се чувстваме неподготвени и не можем да намерим точните думи. Пред един брат или сестра, потопени в тайнството на Христовия кръст, нашето изпълнено с уважение мълчание, нашето присъствие подкрепено с молитвата, един жест на нежност и утеха, един поглед, една усмивка могат да направят много повече от добре изразени слова”.


Този вид страдание, бе изпитано и от една малка група мъже и жени, отбеляза Бенедикт ХVІ, между които Дева Мария и Апостол Йоан, които следваха Христос в апогея на неговото страдание и смърт на кръста. Между тях ни напомня Евангелието подчерта Папата, имаше и един африканец, Симон Киринейски. Той помага на Исус да носи Кръста към Голгота. Този човек, отбелязва Папата, дори и без да го желае, стана съпричастен на Христовото страдание:
 
„Историята ни показва, че едни африканец, син на вашия континент, със своето страдание участва в пълната необятност на Този който изкупи всички човеци, включително и собствените си гонители”.


Симон Киринейски, продължи Светия Отец, не можеше да знае че стои пред Спасителя, и бе „накаран” (Мк. 15, 21) на сила да носи кръста Христов. Много е трудно да се носи кръста на друг. Но в сърцето на отчаянието, подчерта Папата, „Христос ни предлага своето милосърдно присъствие, независимо че не е лесно да се осъзнае, че Той е до нас”

Нима не може да се каже, че всеки африканец е в известен смисъл член на семейството на Симон Киринейски, запита се Бенедикт ХVІ:
 
„Всеки африканец и всеки страдащ помагат на Христос да носи Своя кръст и се изкачват заедно с Него към Голгота, за да възкръснат един ден с Него. Само ако съзерцавате Христовия лик на кръста, и осъзнате Неговото ужасно страдание, можете чрез вярата да видите озарения Христов лик, който ви казва, че страданията и болестите не ще имат последната дума във вашия живот. Моля се, скъпи братя и сестри всеки един от вас да се разпознае в Симон Киринейски. Моля се за много хора, като Симон Киринейски, да застанат до вашите страдания”. 

Бенедикт ХVІ, се обърна и към семействата, болничния персонал и всички работещи в здравеопазването:
 
„Като придружавате страдащите с вашето внимание и грижи, вие изпълнявате едно милосърдно дело, което Бог ви признава: „Бях болен и ме посетихте” (Мт. 25, 36). От вас, изследователи и лекари, се очаква да направите всичко онова което е законно, за да облекчите страданията; от вас на първо място се очаква да закриляте и защитавате човешкия живот от неговото зачатие до естествения му край . За всеки човек зачитането на живота е право и задължение, защото всеки човешки живот е дар от Бога”.